Европа разполага с все по-развита противовъздушна и противоракетна отбрана, но тя не може да бъде разглеждана като напълно непробиваем щит. Съвременните системи включват радари, спътници за наблюдение, самолети за ранно предупреждение и командване, както и комплекси с различен обсег като "Aegis", "Patriot" и "SAMP/T".
Опитът от 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. показа, че дори най-модерната защита може да бъде поставена под сериозно напрежение при масирани атаки. Ударите на Иран разкриха ограниченията на израелската система "Железен купол" и на многопластовата противоракетна отбрана, когато тя е изправена пред голям брой ракети, дронове и тактически средства за претоварване.
Подобен сценарий в Европа би могъл да има значителен политически и психологически ефект, дори ако материалните щети бъдат ограничени. Успешното пробиване на част от противовъздушната отбрана би демонстрирало уязвимост и би засилило общественото напрежение.
По-вероятният риск е хибриден
Най-непосредствената опасност за европейските държави не е непременно пряка ракетна или дронова атака. По-реалистични изглеждат действия чрез посредници, кибератаки, саботаж на инфраструктура, тайни операции, дезинформационни кампании и използване на мрежи за влияние в социалните медии.
Пряко нападение на Иран с ракети или дронове срещу американска база в Южна Европа би имало висока политическа цена за Техеран. Подобен удар би могъл бързо да предизвика силен военен отговор от САЩ и да активира механизмите за солидарност в НАТО.
Тайните операции, действията чрез трети лица и киберсаботажът обаче предоставят стратегическа неяснота. При такъв тип атаки установяването на извършителя е по-трудно, а рискът от незабавен военен отговор е по-нисък.
В Европа вече са установявани случаи на враждебна иранска дейност, свързани с натиск срещу политически опоненти на режима, разузнавателни операции, индустриален шпионаж и кибердейност. Европейски институции предупреждават и за използване на престъпни мрежи като посредници при действия срещу лица или групи, разглеждани от Техеран като заплаха.
Подводните кабели като уязвимо звено
Сред потенциалните цели са и подводните комуникационни кабели. Според информация на "Financial Times" Иран е разглеждал възможността за действия срещу американски обекти в Югоизточна Европа, включително в България, както и срещу подводни оптични кабели в Ормузкия проток при евентуална ескалация. [1128]
Кабелите около Ормузкия проток са важни за връзките между държавите от Персийския залив, Азия и Европа. Едновременното прекъсване на няколко трасета би могло сериозно да наруши регионалните комуникации и да създаде допълнителни рискове за финансовия и търговския обмен.
За Европа подводната инфраструктура е от ключово значение за интернет услугите, центровете за данни, банковите операции, правителствените и военните комуникации, енергетиката и международната търговия. Защитата ѝ е сложна задача, тъй като морското дъно обхваща огромни пространства и не може да бъде наблюдавано постоянно без значителен технологичен капацитет.
Не "втора Русия", а различен риск
Иран не следва да бъде поставян в една категория с Русия по отношение на възможностите за конвенционална война срещу Европа. Русия разполага с мащабен военен потенциал, който позволява воденето на директни операции срещу съседни европейски държави и включва широк набор от средства, включително тактически ядрени оръжия.
Иран няма същия капацитет за пряк военен конфликт с Европа. Той обаче би могъл да комбинира ракетни или дронови заплахи, кибератаки, саботаж, тайни операции, политическа дестабилизация и икономически натиск чрез Ормузкия проток. Именно съчетаването на тези инструменти би усложнило политическия и военния отговор на европейските държави.
Време за подготовка
НАТО значително промени подхода си към противовъздушната отбрана след началото на войната в Украйна. Сегашната стратегия включва защита срещу дронове, крилати и балистични ракети, електронна война и киберзаплахи, като залага на многопластова и дублираща се система за отбрана.
Алиансът разполага с по-развити механизми за разузнаване и ранно предупреждение в сравнение с периода отпреди десет години. Въпреки това Европа все още няма достатъчно системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, които да покрият цялата критична инфраструктура, а запасите от боеприпаси могат да се окажат ограничени при продължителна или масирана атака.
Решаващи ще бъдат качеството на техническото и човешкото разузнаване, бързият обмен на информация и координацията между военните структури, вътрешната сигурност, гражданското и военното разузнаване, киберзащитата и службите за защита на критичната инфраструктура.