Чрез ефективна координация и приоритизиране на националните интереси, Министерството на отбраната (МО) се стреми към максимално рационално използване на възможностите за сътрудничество в сферата на сигурността. По време на парламентарен контрол министърът на отбраната Димитър Стоянов очерта механизма на това взаимодействие, отговаряйки на въпрос на депутата от „Демократична България“ Атанас Славов относно плановете на ведомството за участие в инициативите „High Visibility Projects“ на НАТО за периода 2025–2026 г.
Министърът поясни, че отношенията между НАТО и ЕС в областта на отбраната следват ясен модел, при който Алиансът дефинира необходимите способности чрез своя процес на планиране, а ЕС предоставя нужните механизми за изграждането им чрез инструменти като заеми и грантове (например SAFE). В този контекст, МО прилага балансиран подход при избора на проекти, като взема предвид финансовите си възможности, технологичния капацитет на страната и избягването на дублиране на усилия. Министър Стоянов изброи част от инструментите, в които страната ни участва или разглежда:
- High Visibility Projects на НАТО;
- Security Action for Europe (SAFE);
- European Defence Industry Programme;
- European Defence Fund.
Макар проектите с „Висока видимост“ да предлагат значителни ползи за оперативната съвместимост и развитието на способностите, Стоянов отбеляза, че недостигът на финансов ресурс остава сериозно предизвикателство. Именно поради това, решението България да не се присъедини към някои от конкретните предложения на НАТО за 2025–2026 г. се базира на вече поети ангажименти по аналогични европейски програми, както и на липсата на стратегическа необходимост от развитие на определени капацитети.
Като илюстративен пример за подобна преценка министърът посочи проекта за комуникации в Арктика. Той подчерта, че въпреки важността на тази инициатива за северните държави членки и самия Алианс, тя няма отношение към изграждането на отбранителни способности на България. В заключение Стоянов увери, че МО следи внимателно всички перспективи за развитие, съобразявайки ги с националните цели и целите на НАТО, за да осигури възможно най-ефективното разпределение на ресурсите.