Според статистиката инфлацията в България се забавя, но за повечето домакинства усещането е противоположно: животът е по-скъп, отколкото преди година, и цените не се връщат назад. Данните сочат кумулативно поскъпване на потребителската кошница от близо 43% за пет години, а при ключови разходи – като жилище и храна – ръстът е още по-голям.
Макро картината: инфлацията се охлажда, но след скок от 40+%
По официални данни годишната инфлация през 2026 г. е значително под двуцифрените нива от 2022–2023 г., а средногодишната за последните 12 месеца се движи в диапазона около 4–5% – стойности, които икономистите описват като "по-близо до нормалното".
Зад тази "нормализация" обаче стои силно натрупване: за последните пет години кумулативната инфлация надхвърля 40%, което означава, че една и съща сума пари днес купува осезаемо по-малко стоки и услуги, отколкото през 2020–2021 г.
В резултат сегашният по-нисък темп на инфлация идва върху вече "повдигнато" ценово равнище – макро‑стабилизацията не отменя скока, а само спира по-нататъшното му ускорение.
Къде най-силно боли: храна, жилище, транспорт
Официалният общ индекс прикрива големи разлики между отделните групи стоки и услуги. Докато някои трайни стоки поскъпват умерено или дори поевтиняват, разходите за храна, жилище и транспорт – класическата "тройка" в бюджета на всяко семейство – остават трайно високи.
Цените на основни хранителни продукти като хляб, млечни изделия, месо и зеленчуци са с десетки проценти над нивата отпреди пет години. За домакинство, в което над една трета от дохода отива за храна, ефектът от тази инфлация се усеща много по-силно, отколкото показват средните стойности.
Жилищните разходи също са фактор: цените на жилищата се повишават значително по-бързо от доходите, а наемите следват тенденцията нагоре. В големите градове месечният наем за двустаен апартамент често се доближава или надхвърля половината от заплатата в много сектори.
Към това се добавя и транспортът – горива, абонаментни карти, поддръжка на автомобил – които поскъпнаха рязко след 2022 г. и макар частично да коригираха надолу, не се върнаха към старите нива.
Защо "инфлацията пада", но сметките не
Инфлацията измерва скоростта на поскъпване, а не самото ниво на цените. Когато се говори, че "инфлацията пада", това означава, че цените растат по-бавно – не, че се връщат назад.
Ако хлябът е поскъпнал от 1,20 лв. на 1,80 лв. за две години, а после инфлацията по тази стока падне до 0–1%, цената остава около 1,80 лв. – за домакинството шокът от скока остава, дори макро показателите да изглеждат "укротени".
Сходна картина се наблюдава и при електроенергия, парно, горива: цените може да се "замразят" на по-високо ниво, но рядко се връщат към старите стойности. Така новото ценово равнище се превръща в постоянна реалност, а инфлацията "пада" само в статистиката.
Допълнителен ефект идва от структурата на потребителската кошница: средната инфлация включва и стоки, които поскъпват малко или поевтиняват (например техника, част от услугите), докато хората усещат най-силно точно онези категории, които продължават да растат – храна, наеми, сметки.
Заплати, покупателна способност и натиск върху средната класа
Номиналните заплати в България растат през последните години, подкрепени от недостиг на кадри и общо повишаване на доходите. Проблемът е, че инфлацията и поскъпването на жилищата "изяждат" значителна част от този ръст.
Когато цените за пет години са се повишили с над 40%, а доходите – с например 30–35%, реалната покупателна способност на домакинствата всъщност се свива. Това се усеща ясно в края на месеца: повече пари в абсолютна стойност, но по-малко останали средства след плащане на фиксираните разходи.
Най-силно ударени са младите семейства и домакинствата в по-малките градове, където заплатите изостават от столичните, а цените на горива и храни са сходни. В комбинация със скъпите жилища това отлага самостоятелното отделяне от родителите и създаването на собствено домакинство.
Психология на инфлацията: "личната" срещу "официалната"
Икономистите отдавна говорят за разлика между "официална" и "лична" инфлация. Първата е средностатистически показател за цялата икономика, втората – субективното усещане на конкретния човек, формирано от стоките и услугите, които той реално купува.
При по-ниски доходи по-голям дял от бюджета отива за храна, ток, вода, наем. Именно тези пера поскъпнаха най-силно, което означава, че "личната инфлация" на много семейства е значително по-висока от официално отчетената.
Периодичните шокове – рязко поскъпване на горива или основни продукти – оставят трайно усещане за несигурност, дори когато по-късно темпът на растеж се успокои. Паметта за плащането "шот" сметки или невъзможността да се напълни количката със същите продукти тежи повече от сухата статистика.
Така се получава разминаването в обществените дебати: докато правителството и институциите говорят за "овладяна инфлация" и "макро стабилност", хората на касата в магазина и пред банковия кредит виждат единствено, че животът е трайно по-скъп и не се връща назад.
Какво може да донесе реално облекчение
От макро гледна точка стабилизирането на инфлацията на нива около 3–4% е позитивен сигнал – намалява рискът от спирала "цени–заплати" и от нови големи шокове. Но за домакинствата истинското облекчение идва от три други фактора.
Първо, устойчив ръст на реалните доходи – тоест заплатите и пенсиите да растат по-бързо от цените. Второ, по-достъпен жилищен пазар – чрез по-балансиран ръст на цените, повече предлагане и по-прозрачни условия по ипотеките. Трето, по-предвидими сметки за храна и енергия – включително чрез по-добра конкуренция и ясни регулации.
Докато тези три компонента не се подобрят едновременно, усещането ще остава същото: "статистиката казва, че всичко се успокоява, но в портфейла това още не се вижда".