Два надписа на месапийски език и рисувани знаци върху плочите на гробница 17 в Мандурия карат археолозите да мислят за жена с религиозна власт, свързана с култа към Деметра. Гробницата е от IV–III в. пр. Хр. Идентификацията е предварителна, а името на жената още не е прочетено докрай.
Описанието по-долу се опира на публикации в специализирани и научнопопулярни издания, които преразказват съобщението на държавната служба по археология. Първична научна публикация на надписите няма, а някои от изданията сами се позовават на други преразкази.
Около 600 месапийски надписа
Месапийският е изчезнал индоевропейски език от югоизточна Италия, в днешна Пулия. Не е нито италийски, нито гръцки. Засвидетелстван е от средата на VI до II в. пр. Хр. и изчезва след римското завоевание.
Запазени са около 600 надписа. Повечето са кратки гробни текстове, които съдържат само имена, и затова езикът се води „откъслечно известен“. Напълно разбрани са съвсем малко от тях. Писмото е преработена западногръцка азбука, взета от Тарент. Затова надписът може да се чете като звуци, без да е ясно какво значи.
Най-близката до темата дума е табара, която Марио Ломбардо от Университета на Саленто още през 2013 г. превежда като „жрица“. Среща се в няколко месапийски гробни надписа.
Гробница 17 в парка на Месапийските стени
Държавната служба по археология за провинциите Бриндизи, Лече и Таранто представи находката в Лече на 29 октомври 2026 г. Разкопките в Археологическия парк на Месапийските стени в Мандурия се финансират от Министерството на културата. Там са открити стар път и 24 погребения от IV–III в. пр. Хр.
Гробницата е изсечена направо в скалата и първоначално е била затворена с три големи каменни плочи. Върху външната им страна е врязан надпис с женско име, името на баща ѝ и думата табара. Пълното име още не е известно.
Вторият надпис е върху вътрешната страна на една плоча, в четири реда и частично повреден. Повтаря табара и съдържа форма, която може да се чете като Damatrioas. Специалистите обсъждат дали това сочи към Деметра. Източниците не са единни за цвета на боята. Едни пишат за червено и синьо, други за синьо.
По стените има рисуван меандър, а по плочите фигури, които се четат като ключ от светилище и кандилница за тамян. В гръцката традиция ключът се свързва с жриците, а от службата казват само, че фигурите „могат да се тълкуват“ така.
Вещите са малко. Гробът е ограбен, а костите са оскъдни и повредени. Останали са бронзови закопчалки, сребърен пръстен със змия, сребърна монета от Тарент и неопределен железен предмет.
Доказани са датировката и надписите
Доказани са датировката, номерът на гробницата, двата надписа и символите. Не е доказано коя е била жената и какво е правила. Според публикациите ключът може да има няколко значения, образите се четат по различен начин, а грабежът е отнел част от контекста. Находката още не доказва, че в Мандурия е имало жрица на Деметра в пълния смисъл на думата.
Ломбардо дава пример колко крехки са такива връзки. Пещерно светилище при Санта Мария д'Аняно дълго се е приписвало на Деметра, а по-нов анализ сочи мъжко божество. Не е решен и въпросът дали толкова богато украсена гробница е била обичайна за местната върхушка.
Следва проучване на надписите, рисунките и контекста от специалисти, реставрация на рисуваните повърхности и археоботанически анализи. Гробницата ще остане на място, а плочите и вещите ще бъдат изложени в Археологическия музей в Мандурия.