Жена, живяла преди около 30 000 години в пещерата Изтюриц в Югозападна Франция, носи в гените си следи от хора от Централна и Източна Европа. Групите са се смесили преди около 32 500 до 31 500 години, при нейни предци. Анализът не показва, че самата тя е изминала хилядите километри.
Проучването е публикувано на 23 октомври 2026 г. в „Сайънс Адванситс“. Водят го учени от Виенския университет, с първи автор Пере Хелаберт и старши автор Рон Пинхаси. От костта на жената са извадили най-стария геном от съвременен човек в Югозападна Европа. Данните са от над 454 000 променливи места в ДНК, а не пълна последователност. Пещерата е в западния край на Пиренеите, на пътя между континента и Иберийския полуостров.
Потекло от „Фурнол“ и „Вестонице“
По-голямата част от потеклото на жената е от групата „Фурнол“, свързана със запада и югозапада на Европа. По-малък дял води към групата „Вестонице“, представена от скелети от Чехия, други места в Централна Европа и от Италия. Потеклото се определя със сравнение: учените проверяват колко сходна е ДНК на жената с вече известни скелети.
Граветската култура обхваща Европа приблизително между 34 000 и 25 000 години преди нас и показва сходни оръжия и преносимо изкуство от Франция до Чехия. Генетично западните групи досега изглеждаха отделни от централните и южните. Данни от целия геном има за около 25 човека от този период.
Подобен сигнал има и при човек от Ормесон, край Париж, проучен и преди. Там датата на смесване не е статистически значима, затова изводът за Изтюриц стъпва най-вече на жената от пещерата.
Датиране по парчетата ДНК
Смесването се датира по начина, по който ДНК от две групи се разбърква през поколенията. Колкото по-отдавна е станало, толкова по-ситно са нарязани парчетата от двата произхода. Като при две тестета карти, които се бъркат многократно. Пресметнатият прозорец предполага една вълна на смесване, а ако е имало няколко, сметката се променя.
Затова анализът доказва, че в предците на жената има източен принос и че той е по-стар от нея с около 1500 до 2500 години. Не доказва къде е станала срещата. Кои точно източни хора са участвали и по кой маршрут е стигнало потеклото им до Пиренеите, също не е установено.
Източно свързано потекло може да е било в запада още преди гравета, но това не може да се провери, защото няма ДНК от по-ранната аурнякска култура в Югозападна Европа.
Авторите предполагат, че Изтюриц е бил място на срещи между групи. В съобщението си университетът нарича пещерата възел на културен и биологичен обмен през по-голямата част от късния палеолит. Според Хелаберт източните и западните общности „не са били толкова генетично изолирани, както се е смятало“. Че групите са се срещали в самата пещера, е предположение, а не доказан факт.
Почвена ДНК от Ел Мирон
В пещерата Ел Мирон в Испания няма нито кост, нито зъб, но в пласт на около 22 000 години екипът е извлякъл от почвата около 14 000 човешки маркера. Те съвпадат със западната линия „Фурнол“ и показват, че тя е останала по време на най-студения период на последния ледников максимум. Седиментната ДНК е смес от много хора, така че дава сигнал за потеклото на групата, не геном на отделен човек. „Тя ни позволява да получим генетична информация за периоди, от които няма човешки останки“, обясни Пинхаси.
Следващата стъпка на екипа е да вземе проби от още пластове и обекти от гравета, особено там, където скелети не са намерени. Хелаберт планира да съчетае почвената ДНК с анализ на белтъци, за да проследи първите разселвания на съвременните хора в Европа.