На 29 септември Министерството на финансите продаде на международните пазари еврооблигации за 2,25 млрд. евро, става ясно от съобщение на ведомството. Това е второто излизане на България на външните пазари през тази година, а първото беше през юли, когато държавата взе 2,5 млрд. евро.
Министерството не пусна нови емисии, а увеличи обема на три вече съществуващи. Тя нарасна с 1 млрд. евро при книжата с падеж 2031 г., със 750 млн. евро при тези с падеж септември 2034 г. и с 500 млн. евро при падежа през 2044 г. Заемът е по Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
Инвеститорите подадоха поръчки за над 5,5 млрд. евро, от които 265 млн. евро са интерес на Съвместните водещи мениджъри. Нестабилността на международните пазари се запазва. Търсенето обаче е било голямо и е позволило надбавката спрямо първоначално обявената да падне. При книжата с падеж 2031 г. и септември 2034 г. тя намаля с 20 базисни точки, а при тези с падеж 2044 г. — с 15 базисни точки, посочва министерството.
Надбавката над осреднения лихвен суап се фиксира на 60 базисни точки при емисията с падеж 2031 г., на 95 при тази за септември 2034 г. и на 160 при падежа през 2044 г. Доходността е съответно 4,235%, 4,608% и 5,325%.
Новият дълг, поет от началото на 2026 г., достига 6,5 млрд. евро, от които 4,75 млрд. евро са набрани на международните пазари и 1,755 млрд. евро на вътрешния, уточнява БТА. Законът за държавния бюджет за 2026 г. допуска нов дълг до 10,1 млрд. евро. В тази сума влиза и заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия. От министерството посочиха, че новият дълг се вмества в това ограничение.
Към края на годината държавният дълг се очаква да стигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от брутния вътрешен продукт.