Пълна версия →
Авто
Аналитика
Българи по света
Война в Украйна
Интересно
История
Лайфстайл
Новини
Спорт
Туристически новини
Промени в законодателството

Депутатите не гласуваха промените в Закона за подпомагане на земеделците

16.09.2026

Разискванията по промените в Закона за подпомагане на земеделските производители ще продължат на следващо заседание на парламента след изтичане на времето.

© BurgasMedia.com — Andrii Maslo

Парламентът не гласува промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, тъй като пленарното време изтече. Председателят на парламента Михаела Доцова съобщи преди закриването на заседанието, че разискванията по темата ще бъдат продължени на следващо заседание. Програмата за четвъртък вече е фиксирана и включва работа по промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, след което се предвижда изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация.

Едно от основните предложения в законопроекта е Държавен фонд „Земеделие“ да може да оказва подкрепа на земеделските производители при настъпване на неблагоприятни климатични явления чрез Взаимоспомагателния фонд. Същевременно се предлага Министерството на земеделието и храните да предоставя целеви финансови средства от своя бюджет за покриване на изчислената за държавата вноска за членство в представителни организации в областта на земеделието на европейско и световно ниво. Тези средства ще могат да се предоставят на национални съюзи на земеделски кооперации (регистрирани по Закона за кооперациите) и на обединения на земеделски производители, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, които извършват дейност в обществена полза. Парите ще могат да се използват единствено за неикономическа дейност, свързана с представителството и защитата на интересите на българските земеделски производители, и не могат да се ползват за други цели.

В текстовете се предвижда Министерството на земеделието и храните да създаде и да поддържа база данни за площи с оранжерии, парници и трайни насаждения. Условията, редът и начинът на достъп до тази информация ще бъдат уредени с наредба, а срокът за създаването ѝ е една година. По отношение на комуникацията, Държавен фонд „Земеделие“ или Управляващият орган на Стратегическия план ще съобщават на кандидатите или бенефициентите за индивидуални административни актове, електронни документи и изявления чрез съобщение в индивидуалния им профил в Системата за електронни услуги (СЕУ). Към тези съобщения ще се прикачва съответният документ. В случай че кандидатът или бенефициентът не изтегли индивидуалния административен акт, с който се отказва изцяло или частично от безвъзмездна финансова помощ, в срок от един месец след публикуването му в СЕУ, актът се счита за връчен в първия ден след изтичането на този срок.

Свилен Трифонов от „Демократична България“ определи законопроекта като един от най-важните в сектора, тъй като позволява на МЗХ да плаща членството на земеделски организации в европейски сдружения. Той обаче изрази опасения, че се дава възможност на неограничен кръг субекти – юридически лица с нестопанска цел – да кандидатстват за тези средства, без да е ясно какъв ще е механизмът за одобряване на плащанията, колко ще струва това на бюджета и колко точно субекти ще са правоимащи. Това, според него, създава правна несигурност, като подчерта още, че всеки трябва да има прозрачност относно това откъде са парите и за какво са използвани.

Кръстьо Врачев от „Възраждане“ изрази мнение, че не е редно да се отделят държавни средства за членуване на българските неправителствени организации в европейските представителни структури, като добави, че не е убеден, че най-малкият земеделец ще бъде представен обективно. Въпреки това той отчете, че духът на законопроекта е добър и представлява правилна крачка за земеделците, като смята създаването на взаимоспомагателния фонд и авансовите плащания за добри решения.

Шендоан Халит от ДПС подчерка, че при промяна на закон, който разпределя значителен публичен ресурс, разпоредбите трябва да са ясни и предвидими. Въпреки че парламентарната група на ДПС ще подкрепи основните решения, Халит заяви, че някои текстове се нуждаят от допълнителна прецизност, особено по отношение на сроковете, процедурите и правилата за подпомагане на риска, които трябва да се прилагат еднакво за всички. Той добави, че технологията не трябва да измества основните принципи на земеделския процес, затова е необходимо да се прецизира връчването чрез СЕУ.

Десислава Танева от ГЕРБ-СДС насочи вниманието към Социалния фонд за климата, който разполага с ресурс от 2,34 млрд. евро. Този ресурс, предназначен за подкрепа на най-енергийно бедните и уязвими домакинства и микропредприятия до 2032 г., може да бъде изключителна подкрепа и за земеделските райони. Танева заяви, че няма спешна наложителност от спорното решение за средствата за т.нар. „бели петна“ – земеделски земи, за които няма правно основание и е изтекъл 10-годишен срок за прехвърлянето им като паричен ресурс във взаимоспомагателния фонд. Тя подчерка, че тези средства са на собствениците и без експертно становище не може да се каже, че взаимоспомагателният фонд ще разполага с тях от утре.

Министърът на земеделието Пламен Абровски успокои участниците, заявявайки, че няма проблем с тези средства. Той обясни, че съгласно действащата разпоредба сумите са депозитни и се изплащат от областните дирекции по земеделие въз основа на заповед на техния директор в 10-годишен срок. Според министъра държавата може да плаща непотърсените суми от „белите петна“ в този 10-годишен период, а ако земеделският производител докаже, че давността не е изцяло изтекла (тъй като през този период има спиране на давността), той ще си получи парите, когато е в правото си.

Промените в закона за земеделска подкрепа ще имат значение за земеделските производители и икономическата стабилност в Бургаска област.

/ТНП/

Добавете BurgasMedia в предпочитаните си източници в Google

Свързани статии

Отвори пълната версия в BurgasMedia.com →