Длъжниците трябва да научават навреме за дълга си и да могат да го платят, разсрочат или оспорят, преди да им бъде наложен запор или възбрана и преди имуществото им да бъде продадено. Това предлага Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ). Пакетът е изпратен на министъра на правосъдието на 28 септември, а дали ще се стигне до закон, тепърва предстои да се реши.
Често длъжникът разбира за делото чак когато сметката или пенсията му вече са запорирани. Дотогава разноските се трупат и дори малък дълг расте. Неплатена сметка от 50 евро може да се превърне в голям проблем за семейния бюджет.
Мотото на пакета е „Превенция вместо принуда“. Според първото предложение, докато трае началният етап на доброволното уреждане, имуществото на длъжника остава недокоснато: без запори, възбрани и разпродажба. Длъжникът получава информация за претенцията, насочва се към адвокат и му се казва дали има право на безплатна правна помощ. Който не може да плати наведнъж, може да поиска отсрочване или разсрочване. При несъгласие със сумата има право на възражение.
Съдът остава в процедурата. Ако длъжникът не плати и не възрази, се съставя протокол, въз основа на който съдът издава изпълнителен лист.
КЧСИ предлага още частните съдебни изпълнители да удостоверяват факти и обстоятелства, които после да служат като доказателства в съда. Става дума за спорове заради некачествен ремонт, наводнение, шум, прекъснат ток или публикации в интернет. При нужда протоколите ще включват аудио- или видеозаписи.
Трето предложение са доброволните електронни търгове, при които собственикът сам решава да продаде имота си. Целта е по-прозрачна процедура, по-добра цена и никаква принудителна продан. Камарата иска и по-нататъшни промени в системата по опита на други европейски държави.
„Всяка година се чупят нови и нови рекорди по кредити, кризите идват внезапно и без предупреждение“, каза председателят на КЧСИ Георги Дичев. Според камарата войните, скъпият петрол и растящият държавен дълг правят защитата на хората от финансов капан още по-важна. Дичев обясни, че в другите държави принудата е последна мярка. Той смята, че предложението може да намали разходите и съдебните спорове, а не да вдигне приходите на съдебните изпълнители.
Дичев говори на съвместен семинар на КЧСИ с румънската камара на съдебните изпълнители в Букурещ. В Румъния доброволното уреждане на дългове е вписано в закона от около 2000 г. След финансовата криза от 2008–2010 г. Националната банка на Румъния направи информационни кампании и законодателни инициативи срещу рисковете от бързите кредити. Според румънските съдебни изпълнители при дълг под 2000 евро там не се налага възбрана върху недвижим имот.
Документите се изпращат на постоянния адрес на длъжника. Ако той не бъде открит или откаже да ги получи, при определени условия те се оставят в пощенската кутия, за да научи навреме, преди парите му да бъдат блокирани. „Ние следим имуществото, а не лицето“, казват румънските съдебни изпълнители за подхода си.
Председателят на румънската камара Богдан Магияр обясни, че делата за дългове между фирми са под половината от изпълнителните дела, но при тях се събира повече, отколкото при дълговете на физически лица.
На публичното обсъждане на 16 юни предложенията подкрепиха представители на Софийския градски съд, Българската търговско-промишлена палата, потребителски организации и граждански сдружения. Омбудсманът Велислава Делчева предложи доброволната процедура да е задължителна при дългове към комунални дружества и даде за пример Сърбия.
С румънците е обсъден и личният фалит. КЧСИ засега не иска частните съдебни изпълнители у нас да водят такива производства. В Румъния законът за личната несъстоятелност е от 2018 г., а от тогава до 2026 г. производствата са около 900. През 2025 г. заявленията са 230, а през първите четири месеца на 2026 г. вече надхвърлят половината от тази бройка. Фалитът не опрощава дълга автоматично: оценява се финансовото състояние на човека и при одобрение се изготвя план за погасяване. Ако той не го спазва, защитата може да отпадне и принудителното събиране продължава.