Докладът „Бележник 2026“ на Националната мрежа за децата (НМД) оцени грижата на България за децата през последните 15 години със средна оценка 3,28. Документът беше представен в парламентарната Комисия за труда, демографската и социалната политика.
Всяко трето дете съобщава за преживяно насилие или злоупотреба, а над 30% от децата у нас са в риск от бедност и социално изключване.
Докладът събира данни от отрасловите министерства, а където те липсват, ползва независими проучвания. Мария Брестничка от Секретариата на НМД каза, че оценката показва колко повече може да направи държавата. Според нея за 15 години са очертани няколко големи реформи, но днес те изглеждат като разпокъсани мерки и отраслови системи, които не комуникират помежду си.
Детското население е намаляло с 80 хиляди, което Брестничка сравни с година и три месеца без раждания. Делът на децата в риск от бедност почти не се променя през годините. „Многодетните семейства в България са най-бедната група, те са по-бедни от пенсионерите“, каза тя.
Детската смъртност е спаднала наполовина, но през последната година бебе, родено в Разград, е имало 6 пъти по-голям шанс да умре през първата си година от бебе, родено в София. Брестничка посочи още, че училището обхваща все повече деца, но по-скоро затвърждава неравенството, отколкото да го изглажда.
В областта закрила от насилие оценката е 3,35. Национална политика за превенция на насилието в училище поиска Доника Колева от фондация „Конкордия“, част от мрежата.
Като голямо постижение Александрина Димитрова, председател на управителния съвет на НМД, посочи закриването на големите държавни домове за деца с увреждания и за деца без родителска грижа. Остават два, в Плевен и Варна, и Димитрова се надява да бъдат закрити до края на годината. Според нея е лошо за децата и по-скъпо това, че в центровете за резидентни услуги живеят два пъти повече деца, отколкото в приемни семейства. Тя призова за нов дебат за приемната грижа, край на проектното финансиране и ясна стратегия за привличане, задържане и подкрепа на приемните семейства.
Анкета сред младежи представи студентката Райна Негойчева от „Конкордия“. Според нея младите искат училищните психолози да не са само администратори. Искат още часове по дигитални умения и медийна грамотност. Настояват и да се отпускат пари за дългосрочни програми за ненасилствена комуникация, емпатия и взаимно уважение. От Негойчева е и идеята за час по психично здраве, включително за най-малките ученици.
Депутатът от „Прогресивна България“ Диана Димитрова каза, че в момента никой не може да получи направление за психолог, защото психологът не е медицинско лице. Анна Бодакова от „Демократична България“, сред вносителите на законопроект за дигитална грамотност в училище, определи изкуствения интелект като един от двигателите на онлайн насилието през последните години.
Заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева призна, че в училище има проблем с дисциплината и затова МОН е предложило мерки. Институциите събират и предоставят различни данни, а това е причината да се изгражда единна информационна система, която да дава ранни сигнали за деца в риск, обясни тя.