България е сред последните в Европа по средна брутна годишна заплата на учителите за 2026 г., а първа е Дания. Това показва анализът „Учителите в Европа и у нас“ на синдикат „Образование“ към „Подкрепа“, чийто председател е д-р Юлиян Петров. Синдикатът започва проверка на стачната и протестната готовност, ако няма увеличение на заплатите и на парите за образование, а бюджетът за 2027 г. още не е ясен.
Най-високи са средните учителски заплати в Дания (74 086 евро годишно), Исландия (73 752 евро) и Ирландия (69 747 евро). Най-малко получават учителите в Турция (18 669 евро), Гърция (18 746 евро), Латвия (20 516 евро), Румъния (20 805 евро) и Словакия (22 936 евро). България също е в дъното.
Според синдиката сравнението с най-богатите държави не е разумно, но е полезно да се знае мястото на България, която отново е на дъното.
От 1 януари 2026 г. учител получава минимум 1144,05 евро брутно на месец, старши учител 1180,01 евро, а главен учител 1225,64 евро. На година това прави 13 728,60 евро за начален учител. В сумите не влизат добавките за стаж, класно ръководство, квалификационна степен, наставничество и други.
По данни на МОН учителите получават средно около 1565 евро брутно на месец, или 18 786 евро годишно. НСИ отчита за 2025 г. средна брутна годишна заплата в страната от 15 972,25 евро, или 1331,02 евро на месец. Заплатата на педагогическите специалисти е около 110,2% от нея, а в училищата около 112,0%. За 2026 г. съпоставимите данни на НСИ и МОН показват учителска заплата под 108,0% от средната.
Според синдиката това е далеч под ориентира от 125% от средната брутна работна заплата, записан в колективния трудов договор и обещан от управляващите от „Прогресивна България“. Синдикалистите смятат, че у нас стойността, която образованието добавя, се отчита като безплатна социална услуга, а не през качеството и резултатите на учениците.
В много европейски държави заплащането не съответства на квалификацията на учителите, посочват от синдиката. По данни на някои европейски организации началните учителски заплати са с около 40 процента под тези на други висшисти.
Според Eurydice през учебната 2024/2025 г. Люксембург плаща най-много в повечето степени, следван от Нидерландия и Германия. Началната годишна заплата там е между 55 000 и 62 000 евро, а максималната между 97 000 и 109 000 евро.
Най-ниски са максималните заплати в Словакия (между 18 000 и 22 000 евро годишно), Унгария и Чехия (до 27 000 евро). Началните заплати в Гърция и Словакия са до 17 000 евро. До върха на кариерата в 11 държави от ЕС се стига за 31 до 40 години според степента, а в Дания и Финландия за до десет.
Във Франция средната нетна заплата за 2024 г. е 3090 евро месечно, по данни на френското министерство на образованието. В нея не влизат договорно наетите, които са около 8% от персонала и получават най-малко. Реалните заплати на френските учители са спаднали с 0,61% между учебните 2023/2024 и 2024/2025 г. Франция е сред петте държави в ЕС, в които заплатите изостават от поскъпването на живота. Останалите са Румъния, Словакия, Италия и френската общност в Белгия.
Изследване на ОИСР от 2025 г. показва, че по-високото заплащане на учителите може да води и до по-добри учебни резултати.
Денят след избори за пореден път е неучебен, но присъствен, а класните стаи са затворени заради гласуването, като директорите и учителите ще трябва да бъдат екскурзоводи, аниматори и охранители, посочват синдикалистите. Според тях училищата може би трябва да спрат да се ползват за избори, защото са място за обучение и възпитание. Синдикатът предлага на МОН 26 октомври да е неучебен и неприсъствен ден за учениците.