Денят на паметта за асирийските мъченици на 7 август разкрива болезнена страница от историята на човечеството, белязана от етническо насилие и систематични преследвания. Трагичните събития от миналото продължават да предизвикват дълбок размисъл за същността на междуетническите отношения и защитата на малцинствените общности.
Корените на тази памет датират от първите десетилетия на 20-ти век, когато асирийците стават жертва на масови репресии по време на разпадането на Османската империя. Периодът между 1915 и 1918 година се очертава като ключов момент, когато заедно с арменци и гърци, асирийците преживяват систематично унищожение, известно като геноцида Сайфо.
Особено драматичен е епизодът от 1933 година в град Семеле, Ирак, когато военна операция превръща живота на хиляди невинни хора в кошмар. Над 3,000 души – мъже, жени и деца – са избити, а техните домове са унищожени. Този акт на брутално насилие остава трайна рана в колективната памет на асирийския народ.
Международната общност постепенно осъзнава мащаба на извършените престъпления. Юристът Рафаел Лемкин въвежда понятието „геноцид", като използва именно случаите на асирийски и арменски масови убийства като илюстративен пример за системно унищожение на етническа група.
Съвременното честване на Деня на паметта включва различни инициативи – от църковни служби до публични прояви, чиято цел е съхраняване на културната памет. Тези прояви не са просто ритуал, а жив механизъм за предаване на историческа истина и превенция срещу бъдещи конфликти.
За България темата придобива особена актуалност поради богатата ни многоетническа история. Паметта за асирийските мъченици напомня, че хуманността не познава национални граници, а солидарността е универсален морален imperatив.
Днешният ден е не само възпоменание, но и силен призив към разбирателство, толерантност и зачитане на човешкото достойнство независимо от етнически, религиозни или културни различия.