Глобалната авиационна индустрия се насочва към най-тежкия си шок от времето на пандемията насам. Вече почти осем седмици затварянето на Ормузкия проток изчерпва запасите от авиационно гориво и принуждава авиокомпаниите по целия свят да съкращават полети точно преди началото на летния туристически сезон.
По данни на аналитичната компания "Cirium" 19 от 20-те най-големи авиопревозвача в света са намалили разписанията си за май, като общият наличен капацитет за месеца е свит с около 3 процентни пункта спрямо началото на март. Международната енергийна агенция предупреждава, че запасите от авиационно гориво в европейските държави може да стигнат само за още шест седмици, а Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) прогнозира, че масови отмени на полети в Европа заради директен недостиг на гориво могат да започнат "в края на май".
Срив в енергийните доставки
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран, избухнал на 28 февруари, на практика блокира един от ключовите енергийни коридори в света. В нормални условия през Ормузкия проток преминава около една пета от световните доставки на петрол и приблизително 40% от вноса на авиационно гориво в Европа.
От началото на войната цените на реактивното гориво са се удвоили. Според IATA, цитирана от "Associated Press", между края на февруари и началото на април котировките са се покачили от около 99 до 209 долара за барел. В САЩ цената на авиационното гориво се е повишила от 2,50 долара за галон преди конфликта до 4,81 долара за галон в началото на април, показва индексът на "Argus Media". По данни на "Aviation Week" средната цена на Jet-A за операторите на летищни горивни комплекси в Америка през април е достигнала 8,63 долара за галон – с 1,77 долара повече спрямо март.
Авиокомпаниите търсят спасителни решения
Непосредствените последствия от конфликта парализираха основни авиационни хъбове в Близкия изток. По данни на "Cirium" само през първите две седмици на войната са отменени над 52 000 полета, засегнали близо 6 млн. пътници. Трите големи превозвача от Персийския залив – "Emirates", "Qatar Airways" и "Etihad" – са извадили от априлските си разписания над 18 000 полета и 5,4 млн. места.
Американските авиокомпании се оказаха в особено уязвима позиция, тъй като преди години до голяма степен се отказаха от хеджиране на риска от поскъпване на горивото, съобщава "Reuters". Главният изпълнителен директор на "United Airlines" Скот Кърби информира служителите, че компанията ще съкрати полети в непикови часове и нощни маршрути, предупреждавайки, че при продължаващи високи цени на горивото това може да доведе до "допълнителни 11 млрд. долара годишни разходи само за авиационно гориво". "Delta Air Lines" пък прогнозира, че разходите ѝ за гориво ще се увеличат с над 2 млрд. долара до края на юни.
Европейските авиопревозвачи също са в режим на кризисно планиране. "Lufthansa" вече има сценарии за временно извеждане от експлоатация на до 40 самолета, ако доставките на гориво се влошат, а "Ryanair" предупреди, че в зависимост от наличността на гориво в отделните летища може да се стигне до отмяна на между 5% и 10% от летните полети.
Летните пътувания са под риск
Изпълнителният директор на Международната енергийна агенция Фатих Бирол определи случващото се като "най-голямата енергийна криза в историята на човечеството". Генералният директор на IATA Уили Уолш подкрепи оценката, като призова правителствата да подготвят планове за нормироване и преразпределение на слотовете по летищата, ако недостигът на гориво се задълбочи. Европейският съюз вече работи по общ план за действие в случай, че блокирането на Ормузкия проток се проточи.
За пътниците ефектът се усеща най-напред в цената на билета. Експерти, цитирани от CNN, изчисляват, че средните тарифи са се повишили с около 15% на годишна база. Някои превозвачи, включително "Air Canada", въведоха допълнителни горивни такси в диапазона 50–60 долара на резервация. "Cirium" ревизира и прогнозата си за растежа на световните авиопревози през 2026 г.: вместо очакваното увеличение от 4–6% сега компанията допуска спад на глобалния обем с до 3%.
До голяма степен мащабът на удара върху пътниците ще зависи от това колко дълго Ормузкият проток ще остане затворен. Дори при бързо възстановяване на трафика ще бъде необходимо време, за да се напълнят отново складовете с авиационно гориво. Междувременно авиокомпаниите балансират между оцеляване и запазване на доверие сред клиентите – задача, която в условията на "горивна" война изглежда все по-трудна.