През 2025 г. 15,8% от хората в България, или около всеки шести, не са могли да си позволят поне през ден ястие с месо, пиле, риба или вегетарианско равностойно. Това показват данните на Евростат за условията на живот в Европа, публикувани на 7 октомври. Средният дял за ЕС е 8,5%, а над българския е само румънският, 18,1%.
Този материал продължава по-ранната ни публикация за данните на Евростат от 7 октомври за хората, които не могат да си позволят месо през ден.
България е с 7,3 процентни пункта над средното за ЕС. Показателят не мери предпочитанията към месото, а дали домакинството има пари за такова хранене, ако го иска. Той е част от оценката на Евростат за материалните и социалните лишения.
Делът у нас спада вече 13-а поредна година. Последният ръст е през 2012 г., когато 51,9% от хората, или малко над половината, не са могли да си позволят месо през ден. Под 40% за първи път слезе през 2014 г., до 39,5%, а през 2019 г. беше 27,6%. Под 20% за първи път падна през 2023 г., до 19,9%, а през 2024 г. беше 18,7%.
Още шест държави имат дял над 10%: Унгария с 15,1%, Словакия с 14,2%, Гърция с 12,8%, Малта с 11,5%, Франция с 11,2% и Германия с 11,1%. Най-нисък е в Кипър, 1,2%.
В целия ЕС над 38,3 млн. души не могат да си позволят месо поне през ден, с 100 000 повече от 2024 г. В Италия делът е 9,3%, при 9,9% година по-рано. Това са близо 5,5 млн. души.
Евростат мери и колко хора нямат пари за редовни развлекателни дейности. В ЕС те са 12,1%, а в България 14,5%, което нарежда страната на шесто място по най-висок дял. Най-много са в Гърция, 27,3%, следвана от Румъния с 23,3%, Литва със 17,9%, Латвия с 16,2% и Унгария с 15,8%. Най-малко са в Хърватия, 3,9%.
Интернет у дома за лични нужди не могат да си позволят 2% от хората в ЕС. Делът варира от 0,1% във Финландия до 6,2% в Румъния. В България е 5,9%, вторият най-висок в съюза, при 7% през 2024 г.
Данните са изготвени от Службата за социална статистика на Евростат. Според нейния временно изпълняващ длъжността директор Джарко Пасанен анализът показва социалните и финансовите разлики между държавите и трудностите на отделни групи да си осигурят основни неща.
Пасанен смята, че през последните години е станало все по-важно да се следят условията на живот на най-уязвимите. Според него показателите са особено полезни за наблюдение на неравенството и на бързо променящите се социално-икономически условия, най-вече при кризата на енергийния пазар и периода на поскъпване на потребителските стоки.
Според Евростат България е сред най-евтините страни в ЕС по цени на потребителски стоки и услуги, но и с едни от най-ниските доходи.
По данни на Националния статистически институт близо 56% от разходите на домакинствата в България отиват за храна, жилище, транспорт и съобщения, а само храната взема близо 30% от бюджета на средното домакинство. Затова поскъпването на месото, млечните продукти, хляба и зеленчуците се усеща пряко в семейния бюджет.
Европейската централна банка предупреди за нова вълна поскъпване на храните и напитките заради войната в Иран и скока на цените на енергията. Поскъпването още не е настъпило и банката го очаква през следващите месеци, като цените може да надхвърлят сегашните прогнози.