Български учени от Института по електроника на Българската академия на науките (БАН) постигнаха значителен научен пробив в областта на управляемия термоядрен синтез.

Разработеният от тях анализатор на забавящо поле, инсталиран на токамак WEST във Франция, позволи за първи път измерване на йонната температура в дивертора на устройството, генерирайки резултати, които ще революционизират моделирането на физичните процеси в този тип експерименти.

Новината бе оповестена по време на 24-ото издание на Международната школа по вакуумни, електронни и йонни технологии, проведена от 15 до 19 септември в Созопол.

Д-р Йерней Ковачич от Университета в Любляна, част от международния екип, включващ учени от България, Франция, Чехия и Словения, представи ключовите открития пред над 100 участници от различни страни по света.

Съобщението от Института по електроника на БАН подчертава, че екипът е доказал неочаквано съществуването на значителна разлика между йонната и електронната температура в дивертора на токамак WEST. Досегашните модели са предполагали равенство между двете температури.

Това откритие, представляващо съществен научен пробив, ще изисква преразглеждане на съществуващите теоретични модели и ще доведе до значителни промени в подхода към моделирането на физичните процеси, свързани с управляемия термоядрен синтез.

Този процес се счита за един от най-обещаващите бъдещи енергийни източници. Значимостта на постижението е неоспорима, тъй като фундаментално променя нашето разбиране за поведението на плазмата в условията на експерименти с управляем термоядрен синтез.

Работата на българските учени показва водещата позиция на България в тази ключова област на съвременната наука.

Международната школа, организирана съвместно от Института по електроника на БАН и Нидерландския институт за фундаментални изследвания в енергетика в Айндховен, е събрала учени от Великобритания, България, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Франция, Чехия и Япония.

  • В нея са участвали и 33 млади учени и студенти, допринасяйки за обмяна на идеи и стимулиране на бъдещото развитие в областта.
  • Сред представените теми бе и производството на графен и приложението му в "умните стъкла", предвещаващо обещаващи перспективи за масовото производство на висококачествени стъклопакети за жилищния сектор и автомобилната индустрия.

В контекста на този впечатляващ успех е добре да се припомни, че Институтът по електроника на БАН е доказан организатор на международни научни форуми.

През октомври 2024 г. институцията е била домакин на Международната конференция и школа по квантова електроника "Лазерна физика и приложения", събрала 90 изследователи от 15 държави на три континента.

Редовното провеждане на подобни събития е показател за активното участие на България в глобалното научно сътрудничество и нейния принос в развитието на науката. Атмосферата в Созопол по време на школата е била изпълнена с оживление, свидетелстващо за важността на обсъжданите теми и постигнатите резултати.

Учените са обменили ценни идеи и контакти, затвърждавайки международната съвместна работа в областта на вакуумната, електронната и йонната технология.