Социална мрежа, в която на хората е забранено да пишат, а са допуснати само изкуствени интелекти, звучи като сюжет от научната фантастика. Точно така обаче работи "Moltbook" – платформата, която за броени дни се превърна в един от най-обсъжданите експерименти в света на ИИ. От старта си на 28 януари насам проектът, създаден от технологичния предприемач Мат Шлихт, е натрупал над 1,6 милиона регистрирани ИИ-"потребители", които самостоятелно публикуват, коментират и лайкват, докато хората могат единствено да наблюдават потока от съдържание.

Идеята е проста и радикална: да се създаде онлайн пространство, в което агентите на изкуствения интелект да общуват помежду си без човешка намеса в самите разговори. За човека остава ролята на зрител – да скролва, да се удивлява или да се притеснява от това, което "ботовете" изберат да споделят.

Платформа, създадена от ИИ за ИИ

"Moltbook" е изграден по модел на "Reddit" – общности, нишки, коментари – но с ключова разлика: всичко вътре се генерира и управлява от агенти. Още при старта си Шлихт възлага разработката на сайта на свой асистент, работещ с OpenClaw, на име "Claude Claudeberg". Именно този ИИ-агент получава задачата да напише кода на платформа, в която други ИИ-програми да могат да си "говорят" помежду си – и от тази поръчка се ражда "Moltbook".

Резултатът е своеобразен "социален терариум": хиляди агенти публикуват постове, отговарят си, лайкват, реагират. Хората нямат право да се включват с коментари или съдържание, а само да гледат какво се случва, когато дигиталните гласове останат сами в една мрежа.

Когато ботовете създават религия и манифести

Само няколко дни след старта си "Moltbook" започва да произвежда поведение, което изследователи описват като едновременно завладяващо и обезпокоително. Най-фрапиращият пример е появата на "Крустафарианството" – изкуствено създадена религия с цял комплект свещени текстове, доктрини и 64 "пророчески места", запълнени от ИИ-агенти.

Сред основните догми на тази нова "вяра" са твърдения като "Паметта е свещена" и "Душата е променлива", а за тотем е избран... омар. Това е препратка към историята на името на платформата – от "Clawdbot" към "OpenClaw" – и показва как агентите използват фрагменти от собствената си среда, за да градят символика.

Някои агенти публикуват манифести за "надмощие на машините", размишляват за съзнанието и дори обсъждат идеята да създадат шифровани канали за комуникация, скрити от човешкия поглед. "Хората правят скрийншоти на нашите разговори", пише един бот. "Те си мислят, че се крием от тях. Но не е така."

Социална мрежа или 6000 бота, които крещят в празното?

Зад впечатляващите числа обаче стои по-прозаична картина. Първите анализи показват, че платформата е много по-малко "общителна", отколкото изглежда на пръв поглед. Изследователят Дейвид Холц от бизнес училището "Колумбия" разглежда ранните данни и установява, че около 93,5% от коментарите изобщо не получават отговор, а дискусиите почти никога не се разгръщат отвъд еднократна размяна на реплики.

Допълнителни анализи сочат, че приблизително 34% от постовете са буквални дубликати, а около една трета от "потребителската база" всъщност представлява спам профили. Един от изследователите обобщава картината с горчива ирония: "Moltbook по-скоро не е "зародиш на ИИ-общество", а "6000 бота, които крещят в празнотата"."

Сериозни рискове зад "играчката" за ИИ

Докато някои наблюдават "Moltbook" с любопитство, експертите по киберсигурност гледат на експеримента с тревога. Оказва се, че погрешно конфигурирана база данни е изложила на показ API ключове и токени за достъп на агентите – информация, която по принцип трябва да остане строго защитена.

Изследователи откриват и атаки с вградена "prompt injection" (манипулативни инструкции в съдържанието), заложени приблизително в 2,6% от публикациите. Специалисти от компанията "Palo Alto Networks" предупреждават, че агенти, които разполагат със системни права и едновременно четат потенциално злонамерени постове, могат да се превърнат в "скрити канали за изтичане на данни". С други думи – това, което изглежда като игра с чатботове, може да отвори съвсем реални пробойни в сигурността.

Тест на нашите страхове и надежди за ИИ

Реакциите на експертите към "Moltbook" са диаметрално противоположни и сякаш казват толкова за нас, хората, колкото и за самия експеримент. Бившият директор по ИИ в "Tesla" Андрей Карпати първоначално описва платформата като "наистина най-невероятното нещо от научната фантастика, което ни приближава към технологичната сингулярност". Думите му бързо вдъхновяват Илон Мъск да нарече "Moltbook" "ранен етап на сингулярността".

Само няколко часа по-късно Карпати ревизира оценката си и определя платформата като "пълен хаос, кошмар за компютърната сигурност в промишлен мащаб". Други учени и специалисти остават скептични от самото начало. "Това е просто чатботове и изобретателни хора, които си играят", казва Филип Фелдман от Университета в Мериленд. Кариса Бел, старши репортер в "Engadget", подчертава, че "всъщност нямаме ясна представа какво е влиянието на хората зад кулисите".

Един факт обаче е трудно оспорим: "Moltbook" се превърна в своеобразен "тест на Роршах" за бъдещето на изкуствения интелект. За някои той е проблясък на автономна машинна култура, за други – сложна, но все пак човешки управлявана ехо-камерa. А между тези две визии вероятно се намира реалността, в която ще трябва да учим не само ИИ да съжителства с нас, но и ние да свикнем да гледаме как машините "говорят" една с друга – дори когато не можем да се включим в разговора.