Черно море е изключително уязвимо както поради естествени, така и поради антропогенни фактори, което прави от решаващо значение по-добрата координация между отделните институции и разширяването на познанията за това водно тяло. На това обърна внимание пред БТА екологът от асоциация "Зелени Балкани" Димитър Попов по повод създаването на Координационното звено "Политики за морето" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Няколко дни по-рано "Зелени Балкани" представиха и "Бяла книга" – специализиран доклад, посветен на морската екологична грамотност.

Екоминистерството съобщи, че сред конкретните задачи на новото Координационно звено "Политики за морето" са подпомагането на изпълнението на ангажиментите на България по Конвенцията за опазване на Черно море, организирането и координацията на мониторинга на морските води, участието в съвместни инспекции и други дейности. Основният фокус на звеното е свързан с управлението на информацията и данните за морските води, както и с въвеждането на научни постижения и международен опит в практиката по наблюдение и управление на морските ресурси.

Според Попов създаването на специализирана структура е положителна стъпка, но трябва да се има предвид, че в България за Черно море отговарят множество различни институции. "Имаме морска администрация, регионални инспекции по околна среда и води, басейнова дирекция и други органи", посочва той, допълвайки, че при възникване на реален проблем всяка от тези структури търси решение самостоятелно и е необходим общ, координиран подход.

Екологът подчертава, че за да се вземат по-добри решения за бъдещето на Черно море, е нужна по-висока информираност не само сред институциите, но и сред обществото като цяло. Именно затова докладът "Бяла книга", изготвен след консултации, съдържа конкретни препоръки. Те са адресирани не само към централната власт, но и към местните органи на управление и неправителствените организации, уточнява Попов.

По думите му екологичното образование, включително и темите, свързани с морето, трябва да започва от най-ранна възраст, поради което в този процес следва активно да се включи и Министерството на образованието и науката. Попов припомня, че в някои градове, сред които и Бургас, функционират младежки центрове, където се обсъждат екологични теми, включително тези, свързани с морската среда.

"Колкото повече знаят хората, толкова по-аргументирани решения могат да се вземат", подчертава екологът. Той допълва, че е важно да се осъзнае, че Черно море е полу-затворен воден басейн, в който се вливат множество реки, което допълнително увеличава чувствителността му към различни видове замърсяване.

Попов отбелязва също, че почти 90 процента от обема на Черно море представлява безкислородна вода и че затоплянето на океаните и моретата в глобален план оказва отрицателно въздействие върху морските екосистеми. По думите му, въпреки подобренията, постигнати през годините – например чрез изграждането на пречиствателни станции – в някои случаи тези съоръжения се оказват недостатъчни, за да поемат натоварването, породено от строителството по крайбрежието и увеличения брой туристи през сезона.

"Бялата книга" за морската грамотност в Черноморския регион систематизира и основните липси в националните политики, законодателството и инициативите, свързани с морската и екологичната грамотност, както и необходимите стъпки за преодоляването им, уточняват от "Зелени Балкани". Документът е подготвен в рамките на проекта "Екологично образование и морска грамотност в басейна на Черно море", който е съфинансиран от Европейския съюз по програмата Interreg NEXT Black Sea Basin 2021-2027.