Новата директива за качеството на въздуха: По-строги стандарти и мерки в ЕС и България

Новата Директива (ЕС) 2024/2881 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до декември 2026 г., като с нея се въвеждат по-строги стандарти за основните замърсители, нови изисквания за мониторинг и по-ясни механизми за информиране на обществеността. Това съобщиха за БТА от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на поставени въпроси. Преработеният закон има за цел да намали замърсяването на въздуха в ЕС за чиста и здравословна околна среда за гражданите и да постигне визията на Съвета за "нулево" замърсяване до 2050 г. Приета е на 24 април 2024 г. с 381 гласа „за“, 225 гласа „против“ и 17 гласа „въздържал се“.

Директивата е окончателно одобрена от Съвета на ЕС по околна среда на 14 октомври 2024 г. и публикувана в Официалния вестник на ЕС на 20 ноември 2024 г. Тя актуализира и модернизира европейската рамка за качеството на въздуха, като обединява досегашните правила и поставя по-амбициозни цели за намаляване на замърсяването. Основната цел е постепенно подобряване на качеството на въздуха в Европейския съюз до нива, които не са вредни за човешкото здраве, екосистемите и биоразнообразието, в съответствие с научните препоръки на Световната здравна организация и с целта на ЕС за „нулево замърсяване“.

Новите правила предвиждат по-строги пределно допустими стойности за основни замърсители, включително фини прахови частици PM2.5 и PM10, както и азотен диоксид (NO₂), които трябва да бъдат постигнати до 2030 година. Директивата въвежда и по-ясни изисквания за планиране на мерките за подобряване на качеството на въздуха, включително изготвяне на дългосрочни планове и т.нар. „пътни карти“ за райони с риск от превишаване на нормите.

От МОСВ уточниха, че срокът за транспониране на новия закон е декември 2026 г. и вече се предприемат необходимите стъпки за спазването му. Европейските изисквания ще бъдат въведени чрез промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух и в подзаконовите нормативни актове, които уреждат пределно допустимите концентрации на замърсители, мониторинга и информирането на обществеността.

По действащия в България модел основната роля за постигане и поддържане на нормите за качество на атмосферния въздух в населените места е на местните власти, добавят от МОСВ. При превишения общините са задължени да изготвят програми за качество на въздуха, в които се определят източниците на замърсяване, техният принос, както и мерките за намаляване на емисиите. Новата директива предвижда тези инструменти да бъдат допълнени с по-ясни стратегически планове и дългосрочни пътни карти.

Данните от годишния доклад за състоянието на атмосферния въздух на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за 2025 г. показват, че фините прахови частици продължават да бъдат основният проблем за качеството на въздуха в България. Основният източник на тези замърсители е битовото отопление с твърди горива, което формира около 45 процента от емисиите на PM10 и 71 процента от емисиите на PM2.5 в страната.

Според анализа на ИАОС сред основните антропогенни източници на замърсяване са също автомобилният транспорт, селското стопанство, производството на електрическа и топлинна енергия и промишлеността.

Въпреки това през последните години се отчита значителен напредък в намаляването на емисиите на редица замърсители. Сравнението с 2005 г. показва, че емисиите на серен диоксид са намалели с около 95 процента, на азотни оксиди - с 59 процента, на неметанови летливи органични съединения - с 36 процента, а на фини прахови частици PM2.5 - с около 41 процента.

В същото време основен фактор за замърсяването на въздуха в много български градове остава битовото отопление. В тази връзка в редица общини се изпълняват проекти за подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с по-екологични алтернативи. Те се финансират по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. чрез процедурите „За по-чист въздух!“ и „За по-чист въздух!“(2), като целта е намаляване на емисиите на фини прахови частици от битовото отопление. По процедурите са сключени договори за безвъзмездна финансова помощ с редица общини, сред които Смолян, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен, Враца, Видин, Хасково, Шумен и други. Проектите предвиждат подмяна на старите печки на дърва и въглища с алтернативни отоплителни системи като пелетни уреди, термопомпи, газови или електрически отоплителни системи.

Мониторингът на качеството на атмосферния въздух в страната се извършва чрез Националната система за мониторинг на околната среда, която включва измервателни станции в различни населени места. Данните от автоматичните станции се предават в реално време към регионалните инспекции по околната среда и водите и към централния диспечерски пункт в Изпълнителната агенция по околна среда.

Новата директива поставя и акцент върху по-голяма прозрачност и информираност на населението. Предвижда се въвеждане на по-унифицирани и сравними индекси за качеството на въздуха в държавите членки, както и по-ясни предупреждения за здравните рискове при високи нива на замърсяване.

От МОСВ посочиха, че националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух като цяло отговаря на действащите нормативни изисквания, но ще бъде адаптирана към новите европейски стандарти, въведени с директивата. В тази връзка през септември 2025 г. е подписан договор за изпълнение на мярката за подкрепа „Подобряване на качеството на въздуха чрез модернизирана и призната национална система за измерване на качеството на въздуха и научни партньорства“ (ModAIRn), която се реализира в рамките на Швейцарско-българската програма за сътрудничество по тематична цел „Опазване на околната среда и климата“. 

Министерството на околната среда и водите е програмен оператор на програмата, а Изпълнителната агенция по околна среда е оператор на програмния компонент. Проектът предвижда анализ на техническото състояние на станциите за мониторинг, подмяна на част от съществуващите автоматични станции с нови, създаване на два т.нар. „супер сайта“ за мониторинг и модернизиране на оборудването в други измервателни пунктове. Планира се също разработване на интегрирана информационна система и мобилно приложение, които да предоставят в реално време информация за качеството на въздуха и оценка на риска от замърсяване за обществеността, институциите и научната общност. Очаква се чрез изпълнението на проекта националната система за мониторинг и системата за предаване на данни да бъдат модернизирани и приведени в съответствие с изискванията на ревизираната европейска директива за качеството на атмосферния въздух.

В контекста на европейското законодателство България вече е била обект на процедури за нарушение, свързани с качеството на атмосферния въздух. През 2017 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C-488/15, заведено от Европейската комисия, с което установи, че страната системно е превишавала пределно допустимите стойности за фини прахови частици PM10 и не е предприела достатъчно ефективни мерки за подобряване на качеството на въздуха.

През 2022 г. Съдът на ЕС се произнесе и по дело C-730/19, свързано с превишения на пределните стойности за серен диоксид (SO₂) в югоизточния район на страната, като установи нарушение на задълженията по европейското законодателство за качеството на атмосферния въздух. През януари тази година Европейската комисия прекрати производство срещу България, след като страната предприе мерки за намаляване на емисиите в югоизточния район. Процедурата беше започната през 2009 г., а през 2022 г. Съдът на Европейския съюз установи, че пределните стойности за SO₂ са били системно превишавани. Според данните, докладвани от България, през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. вече е постигнато съответствие с дневните и почасовите норми за този замърсител.

По въпросите за механизми за контрол и санкции при неизпълнение на мерките от страна на общините, както и за оценка на риска от нови наказателни процедури срещу България, от МОСВ посочиха, че темата е преждевременна и е в компетентността на законодателя. От министерството допълниха, че новата директива предвижда задължителни стъпки за постигане на поставените стандарти, но и възможност за дерогации при доказана невъзможност за достигане на нормите в определени срокове.