„Националната система за киберсигурност е тема от първостепенно значение и искам искрено да поздравя екипа, който за толкова кратко време успя да постигне реални резултати“. С тези думи заместник-министърът на електронното управление Николай Минев откри информационното събитие по проекта „Повишаване на националните способности за координация и реагиране при инциденти, свързани с киберсигурността“.

През последните години електронните услуги и онлайн достъпът до информация нараснаха чувствително, което поставя все по-строги изисквания пред администрацията – както по отношение на постоянната наличност на услугите, така и по отношение на защитата на данните. По думите на зам.-министър Минев рисковете в областта на киберсигурността са на "критично високо ниво", а осъзнаването им от страна на публичния и частния сектор все още изостава.

Надграждане на киберзащитата за 50 публични организации

„В рамките на проекта доставяме и инсталираме ключови инфраструктурни компоненти, както и информационни и комуникационни системи за киберсигурност за 50 конституента“, обясни Велизар Върбанов, директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерството на електронното управление и ръководител на проекта. „Изграждаме и модернизираме средата за киберсигурност, като свързваме публични организации в единна национална система. Така реализираме и основната цел – да повишим националния капацитет за координация и реакция при киберинциденти“, подчерта още Върбанов.

Той представи основните дейности – от инфраструктурното обезпечаване на Националната система за киберсигурност (НСК) до внедряването на нови информационни и комуникационни решения. Очаква се технологичното обновяване и оборудване на системата да подобрят значително способността за координиран отговор при мащабни кибератаки на фона на растящия брой заплахи.

Националната система за киберсигурност като обща платформа

Симеон Кърцелянски, експерт в „Информационно обслужване“, представи архитектурата на НСК. „Изграждането на системата е процес, в който събрахме усилията на всички заинтересовани страни, за да стигнем до правилните решения“, коментира той. По думите му „архитектурата има една основна задача – да защити киберпространството и всички електронни системи на държавата при хибридни атаки срещу инфраструктурата на България“.

В рамките на събитието беше демонстрирана и системата за сканиране на уязвимости, както и наборът от технологични решения, подбрани след детайлен анализ, които ще бъдат предоставени на участващите институции. „Целта е да постигнем пълна синхронизация с всичко, което ще реализираме на национално ниво“, допълни Кърцелянски. Той подчерта, че Националната точка по киберсигурност, обединяваща националния и секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, ще отговаря за превенцията и постоянния мониторинг на процесите, като ще има възможност и представители на частния сектор да бъдат интегрирани към нея.

Финансиране и стратегическа рамка на проекта

Проект BG16RFPR002-2.018-0001-C01 „Повишаване на националните способности за координация и реагиране при инциденти, свързани с киберсигурността“ се реализира по Административен договор № BG16RFPR002-2.018-0001-C01/06.11.2025 г. за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритет 2 „Цифрова трансформация на публичния сектор“ на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 – 2027 г.

Общият бюджет на проекта е 161 861 000,00 лв., от които 132 837 390,78 лв. са средства от Европейския съюз, а 29 023 609,22 лв. представляват национално съфинансиране. Бенефициент по проекта е Министерството на електронното управление чрез дирекция „Мрежова и информационна сигурност“.

Дейностите по проекта са ключови за изпълнението на целите на Приоритет 2 „Цифрова трансформация на публичния сектор“ и се вписват в по-широката визия на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 – 2027 г., насочена към по-сигурна, модерна и устойчива дигитална държавна инфраструктура.