Генеративен AI в България: Социални нагласи и потребление според ново национално проучване

Национално представително изследване, проведено от агенция "Алфа Рисърч" между 7 и 14 юли 2025 година, разкрива задълбочена картина на отношението към генеративните AI технологии в българското общество. Резултатите показват, че 44% от пълнолетното население вече са се докоснали до платформи като ChatGPT и Gemini, като едва 13% ги използват активно, а 31% - епизодично.

Проучването открява съществени различия в употребата на изкуствен интелект сред различните възрастови и образователни групи. Младежите между 18 и 29 години се очертават като най-активните потребители, като всеки трети декларира редовно използване. За разлика от тях, при хората над 60 години едва 19% са докосвали подобни технологии.

Образователният статус играе ключова роля при възприемането на AI иновациите. Хората с висше образование демонстрират най-висока степен на адаптация - 62% ги използват редовно. В контраст, сред групите с основно образование този процент пада драстично до 21%.

Интересен е и профилът на ползване от гледна точка на целите. Българските потребители се обръщат към генеративния изкуствен интелект два пъти по-често за лични нужди (36%), отколкото за професионални задачи (18%). Този дисбаланс е константен във всички социално-демографски групи.

Емоционалните нагласи към технологията са разделени почти по равно. 36% от анкетираните виждат потенциал за подпомагане на човечеството, особено в научни и медицински области. Тази перспектива се споделя най-вече от младите висшисти. Паралелно с това, 32% изразяват опасения относно евентуалните рискове от AI.

Експертите от "Алфа Рисърч" подчертават, че подобни противоречиви реакции не са нещо ново в историята на технологичните иновации. Те очертават паралел с предишни епохални открития, които първоначално са срещали скептицизъм, но впоследствие са променяли света.

Прогнозите сочат, че в страни с по-висока степен на AI адаптация, оптимизмът значително надделява над съмненията. Това внушава оптимизъм за бъдещото разпространение на технологията и потенциалните трансформации в различни обществени сфери.

Ключов извод от изследването е, че България понастоящем се намира на средно европейско равнище по отношение на генеративния изкуствен интелект, но с известно изоставане по отношение на целенасочеността и дълбочината на неговото приложение.