След пристигането на учениците на Кирил и Методий в България през 886 г., тяхното дело получава признание и продължение. В Преславската книжовна школа се създава кирилицата, която става основа за писмеността на редица славянски народи.
Въпреки византийското владичество, българската духовност остава жива. Акад. Дмитрий Лихачов я нарича „Държава на духа“, която продължава да съществува дори когато България отсъства от политическата карта.
Исторически сведения за празнуване има още от 1813 г. в Шумен, а официално първото честване в епохата на Възраждането е на 11 май 1851 г. в Пловдив, организирано от Найден Геров. По-късно 24 май става утвърдена дата за национално честване.
Проф. Роже Бернар обобщава значението така: „България е заслужила признателността не само на славяните, но и на света, спасявайки делото на Кирил и Методий.
Коментари (0)
Все още няма коментари.