Захарий Стоянов е роден през 1850 г. в Медвен. Баща му, Стоян Джедев Далакчиев, е овчар. Тук учи в църковното и класното училище, а като юноша пасе овце в Инджекьой и Подвис, после чиракува като шивач в Русе.

Нищо в този живот не подсказва, че точно това момче ще остави главния мемоарен разказ за Априлското въстание.

Когато комитетите търсят хора

През 70-те години на XIX век България още е част от Османската империя. По градовете и селата обаче вече работят тайни революционни комитети.

През 1875 г. в Стара Загора избухва въстание. Захарий Стоянов е сред участниците в Старозагорското въстание. Опитът е лошо подготвен и бързо се разпада.

След провала той стига до гарата в Харманли, където началникът ѝ Ради Иванов го укрива до края на февруари 1876 г., когато Панайот Волов го привлича за помощник-апостол в IV революционен окръг.

С една дума, трябват апостоли.

Апостол в Панагюрище

Така през 1876 г. Захарий Стоянов става един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище. Градът е център на един от революционните окръзи и тук се подготвя това, което днес наричаме Априлското въстание. Той е помощник-апостол: агитира в Пирдоп и Калугерово, а от началото на въстанието е в Хвърковатата чета на Бенковски.

Въстанието избухва през пролетта на 1876 г. Селата горят, хиляди хора загиват, а новините за кланетата стигат до Европа.

Бившият овчар от Медвен е вътре в тези събития от първия ден. Вижда как се ражда въстанието и как го смазват.

След пожара

След разгрома всеки, свързан с комитетите, е преследван. След засадата в Тетевенския Балкан, в която загива Бенковски, Захарий Стоянов успява да избяга, но по-късно е заловен край Терзийското, Троянско. Представя се за циганин и минава през затворите в Троян, Ловеч, Севлиево, Търново, Елена, Сливен и Нова Загора, след което се озовава в Пловдив.

За един апостол на въстанието това обикновено значи разпити, бой и много реален шанс за бесилото. Мнозина от другарите му загиват в боевете или по пътищата към планината. Други завършват живота си на въжето. Той остава жив.

Затворът в Османската империя не е място, където човек знае какво го чака утре.

Тук свършва първата глава от живота му. Бившият овчар от Медвен вече е видял отблизо как се ражда и как гине едно въстание.

След години, през 1884 г., тези дни ще излязат на хартия в първия том на неговите „Записки по българските въстания“.