Учителят от Кутмичевица

След превратностите, белязали началото на неговия път и наложили му да потърси нов дом, Климент се озовава в Югозападна България — в областта Кутмичевица. Този период от 886 до 893 година бележи истинското разцъфване на неговото призвание. Тук, в градовете Охрид и Девол, той не просто преподава, а създава цяла образователна система. Неговата работа е насочена към подготовката на хора, които да поемат мисията по разпространение на знанието сред народа. Историческите сведения за този период подчертават мащаба на неговата дейност: броят на учениците, преминали през школата под негово ръководство, достига внушителните три хиляди и петстотин души.

Епископ в служба на словото

Годината 893 е повратна в неговата биография и в историята на българската църква. Ръкополагането му за епископ на Дрембица (Велика) го издига в ранг, който го прави първият висш духовник, служещ официално на славянски език в страната.

Охрид като духовно средище

В периода след 893 година, успоредно с епископското служение, Климент насочва усилията си към изграждането на манастира „Свети Пантелеймон“ в Охрид. Това място се превръща в сърцето на Охридската книжовна школа. Тук той се отдава на интензивна литературна дейност. Неговото перо оставя богато наследство от поучения, хвалебствени слова и химни, които са важна част от старобългарската християнска литература.

Традицията свързва името на Климент и с участието му в създаването на кирилицата — дело, което доразвива визията на неговите учители Кирил и Мефодий. В тези десетилетия на зрелост той не само превежда, но и създава собствени текстове – поучения, похвални слова и химни. Неговото присъствие в Охрид превръща града в средище на културен подем, чиито плодове се разпространяват далеч извън пределите на Кутмичевица. Като епископ той запазва до края си връзката с учениците и книжовното дело, оставяйки след себе си Охридската книжовна школа.