Калофер е сгушен в полите на Балкана, там, където Тунджа слиза от планината към равното.

В този град, на 25 декември 1847 г. по стария календар, се ражда Христо Ботев. На самата Коледа. По новия стил датата е 6 януари 1848 г.

Синът на учителя

Баща му е Ботьо Петков, учител. По онова време в българските земи под османска власт учителят не е просто човек, който учи децата да пишат. Той е и този, който им показва, че светът не свършва с махалата, че има книги, история, език, за който си струва да се държи.

Христо расте в такъв дом. Синът на калоферския учител рано тръгва далеч от Калофер.

За едно момче от малък подбалкански град пътят навън минава през учението. Който иска да научи повече, отколкото дава местното училище, трябва да замине. Ботев заминава.

Пристанище, гимназия, забранени книги

През 1863 г. той е в Одеса и учи във Втората одеска гимназия. Градът е на брега на Черно море, голямо пристанище на Руската империя. Градът е многонационален. Българи в Одеса има немалко: търговци, които са избягали от турско, и младежи, дошли да учат.

За момче от Калофер това е съвсем друг свят.

В Русия по това време има и книги, които властта не обича. Пишат ги хора, които искат промяна в империята. Те говорят за свобода, за правото на човек да не се подчинява сляпо, за бунта като отговор на несправедливостта. Тези книги се четат в младежки кръжоци, предават се от ръка на ръка.

Точно в Одеса Ботев се запознава с руската революционна литература. С една дума, там той намира думите, с които по-късно ще говори. През 1865 г. е изключен от гимназията. Но онова, което е прочел там, тръгва с него.

По-късно тази следа ще личи навсякъде, в стиховете и в статиите му. Остротата, с която пише за властта, за богатите и за тези, които мълчат, има корен и в одеските години.

Отвъд реката

През 1867 г. Ботев емигрира в Румъния.

Румъния по това време е мястото, където отиват много българи, които не могат или не искат да живеят под османска власт. Дунавът е границата. От едната страна е родината, от другата е земя, в която българските емигранти могат да говорят, да пишат и да печатат много по-свободно, отколкото под османска власт.

В крайдунавските градове и в Букурещ живеят цели български общности. Има търговци с пари и влияние. Има и бедни емигранти, които търсят работа, спорят помежду си и мечтаят за деня, в който ще се върнат с оръжие в ръка. Има и такива, които вече са минавали реката с чети и са се връщали, ако са имали късмет.

Ботев попада в този свят на деветнадесет години, без състояние и без сигурна работа. Животът на емигранта рядко е лесен, и неговият няма да е изключение.

Тук, в Румъния, ще минат най-плодотворните му години. Тук ще пише, ще издава вестници, ще се кара с едни и ще се сближава с други. Първият му вестник, „Дума на българските емигранти“, излиза през юни 1871 г. Името казва ясно за кого и от чие име пише.

Но до него има още четири години. А засега Ботев е млад човек от Калофер, който е видял Одеса и е стигнал до Дунава.

Реката, която го дели от родината, след девет години ще се окаже и пътят обратно.