Велика събота: Последният ден от Страстната седмица и подготовка за Великден

Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е ден, в който се боядисват яйца.

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“, защото това е денят, когато словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, духът на Иисус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

На Велика събота църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото "Христос Воскресе!". Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Всяка година на Велика събота на Божи гроб в Йерусалим от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. И до днес тайнството е неразгадано, въпреки че много учени са градили хипотези.