Разходите за заплати в бюджетната сфера са се увеличили над 2 пъти между 2020 и 2025 г. и растат по-бързо от данъчните приходи и от икономиката. Затова дефицитът и дългът нарастват, сочи одит на Сметната палата.

Към края на 2025 г. държавата дължи 31,43 млрд. евро, при 14,06 млрд. евро през 2020 г. За 2026 г. се очакват 37,7 млрд. евро.

Парламентът възложи одита по-рано тази година. Той оцени ефекта от промените в нормативните актове върху държавния бюджет и върху показателите по консолидираната фискална програма (КФП). Проверен е Министерството на финансите, периодът започва от 1 януари 2020 г., а данните са анализирани до 30 юни 2026 г. Докладът е изпратен на парламента в срок, до 30 октомври 2026 г. Това е един от трите одита за управлението на публичните финанси, възложени в началото на юли. Другите два са за социалната сфера и за Агенция „Пътна инфраструктура“.

Разходите за възнаграждения са били 5,78 млрд. евро (11,3 млрд. лв.) през 2020 г. и 12,42 млрд. евро (24,3 млрд. лв.) през 2025 г. Това е ръст от 114%. Данъчните приходи за същото време са нараснали с близо 89%, тоест заплатите ги изпреварват с 25,3 процентни пункта. Разходите за персонал спрямо БВП са се вдигнали от 9,40% до 10,73%.

Ръстът на разходите за персонал е 14,50% през 2024 г., когато инфлацията е 2,6%, и 16,22% през 2025 г., когато инфлацията е 3,5%.

В 11 ведомства са над 90,7% от увеличението, а над 60% от него е в отбраната и сигурността, тоест в МВР и Министерството на отбраната. Заплатите на магистратите са се вдигнали със 79,66%, или с 282 млн. евро (551,6 млн. лв.). Според одита те са законово обвързани с най-високите заплати в държавата.

Жителите са с 7,13% по-малко, но на всеки 1000 от тях се падат 28,32 щатни бройки, а не 24,70. При първостепенните разпоредители с бюджет заетите длъжности са 129 819, или с 11 835 (10%) повече. В общините са 232 367, с 25 466 (12,3%) повече.

Между 5,25% и 7,66% от щатните бройки са незаети. Според Сметната палата така се трупат икономии, от които после се вдигат индивидуални заплати и се плащат бонуси. Според одиторите разходите за заплати остават трайно в бюджета.

Данъците и осигурителните вноски дават над 80% от приходите в бюджета и за периода са нараснали номинално с 88,8%. През 2021 и 2022 г. приходите растат по-бавно от икономиката заради антикризисните мерки: по-нисък ДДС, данъчни облекчения и премахнат акциз за ток, газ и нефтен газ. От 2023 до 2025 г. по-високите осигурителни прагове, минималната заплата и индексациите вдигат приходите, но разходите за персонал растат още по-бързо.

Неданъчните приходи са нараснали от 2,97 млрд. евро (5,8 млрд. лв.) до 6,08 млрд. евро (11,9 млрд. лв.), или с над 3,07 млрд. евро (105,5%). Делът им в БВП е 5,2% през 2025 г. срещу 4,8% през 2020 г. Според Сметната палата тези пари не са стабилни. Зависят от еднократни постъпления и от дивидентите на държавните дружества, които Министерският съвет определя всяка година. Предвидимо растат само таксите, най-вече пътните.

Капиталовите разходи, тоест парите за нови обекти и инвестиции, са се увеличили от 2,56 млрд. евро (5 млрд. лв.) до 5,88 млрд. евро (11,5 млрд. лв.), с почти 130%. Средно са изпълнявани едва на 78,1% от плана. Инвестициите са между 7% и 12,9% от разходите по КФП без вноската за ЕС, а текущите разходи са между 87% и 93%. Общините почти утроиха капиталовите си разходи, които от 421 млн. евро (824 млн. лв.) станаха 1,18 млрд. евро (2,3 млрд. лв.). Общинските инвестиционни програми за 2024 и 2025 г. не са имали осигурено финансиране и са оставили неплатени задължения.

Дефицитът, тоест разликата между разходите и приходите, е почти два пъти по-голям. В края на 2025 г. той е 3,48 млрд. евро (6,8 млрд. лв.) срещу 1,79 млрд. евро (3,5 млрд. лв.) през 2020 г. Ръстът е 93,3%, или 1,69 млрд. евро (3,3 млрд. лв.). През 2020 и 2021 г. причина са спадът на икономиката и плащанията по мерките срещу Ковид-19. През 2022 г. дефицитът падна със 65,1% до 665 млн. евро (1,3 млрд. лв.), защото инфлацията вдигна приходите с 23,5%, а разходите със 17,5%. През 2023 г. той нарасна над 4 пъти и стигна 2,86 млрд. евро (5,6 млрд. лв.).

Дългът спрямо БВП е 29,9% през 2025 г. при 22,5% през 2022 г. и се очаква да достигне 31,3% през 2026 г. Обслужването му струва над 2,5 пъти повече: 1 млрд. евро през 2020 г. и над 2,53 млрд. евро през 2025 г. Според Сметната палата дългът вече не служи за инвестиции, а покрива текущи нужди.

През следващите 10 години държавата трябва да рефинансира стари емисии за над 12 млрд. евро, по които сега плаща лихва 1–2%. Според одиторите новите облигации ще са с по-високи лихви и обслужването на дълга ще стане по-скъпо.

Сметната палата смята, че промените в нормативните актове не правят приходите устойчиви. Разходите за персонал, най-голямата част от разходите по КФП, растат постоянно, а това нарушава баланса на публичните финанси, оставя по-малко пари за инвестиции и налага редовно теглене на дълг. Според одиторите е нужна навременна фискална консолидация, тоест свиване на държавните разходи и/или повече данъчни приходи, заедно с мерки за стимулиране на икономиката.

Одиторите дадоха една препоръка към министъра на финансите. Той да създаде обща нормативна рамка за планиране, оценка, подреждане по приоритет, подбор и проследяване на публичните инвестиционни проекти, финансирани от държавния бюджет, за да има устойчив модел на управление на публичните инвестиции. По Закона за Сметната палата министърът има 6 месеца от получаването на доклада, за да вземе мерки по препоръката и да уведоми писмено председателя на институцията.