Прогнозисти от финансовия сектор очакват по-висока инфлация в еврозоната през 2026 и 2027 г. Това показва проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ). Причините са по-скъпата енергия и по-трайните последици от войната в Близкия изток. Оценките им за растежа на икономиката също са по-добри.

Анкетата за четвъртото тримесечие на 2026 г. обхвана 52 професионални прогнозисти и беше проведена от 2 до 7 октомври. Това са техни оценки, които се различават от официалните прогнози на експертите на ЕЦБ.

Според тях цените, измерени с Хармонизирания индекс на потребителските цени, ще растат средно с 3% през 2026 г. и с 2,6% през 2027 г. Спрямо предишното проучване оценките са по-високи съответно с 0,3 и 0,4 процентни пункта. За 2028 г. прогнозата не се променя и е 2%.

Основната инфлация, в която не влизат енергията и храните, за 2026 г. остава 2,4%. За 2027 г. прогнозистите я повишават с 0,2 пункта на 2,5%, а за 2028 г. с 0,1 пункта на 2,2%. Към 2031 г. и общата, и основната инфлация се връщат до 2%. Според доклада това показва, че доверието в трайното връщане на цените към целта на ЕЦБ се запазва.

Конфликтът в Близкия изток започна в края на февруари 2026 г. Голяма част от участниците вече очакват той да продължи от 10 до 12 месеца. В предишната анкета те очакваха от един до три. Смущенията в доставките на енергия и стоки, според тях, ще траят от 10 до 24 месеца вместо до 12. Затова прогнозистите повишиха и допусканията си за цената на петрола.

Косвеният ефект на конфликта върху цените те оценяват на около 0,25 пункта през 2026 г. и на 0,3 пункта през 2027 г., което е с 0,2 пункта повече от преди. През 2028 г. ефектът е ограничен. По-скъпата енергия оскъпява производството, а оттам и промишлените стоки, храните и транспорта.

Ако хората и фирмите се опитат да си върнат загубената покупателна способност чрез по-високи заплати и печалби, това ще добави около 0,1 пункта към инфлацията през 2027 г.

Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2026 г. се очаква да е 1%, с 0,4 пункта повече, най-вече заради по-добрите от очакваното последни данни. За 2027 г. прогнозата е 1,3% (с 0,1 пункта нагоре), за 2028 г. остава 1,3%, а в дългосрочен план също е 1,3%, с 0,1 пункта повече.

През септември експертите на ЕЦБ прогнозираха растеж от 0,9%, 1,4% и 1,5% за трите години. Така прогнозистите виждат малко по-силна 2026 г. и по-слаби следващите две.

Безработицата се очаква да е 6,4% през 2026 г., с 0,1 пункта повече, след което да спадне до 6,3%, 6,2% и 6,1% през 2031 г.

Средното възнаграждение на един нает, преди да се отчете инфлацията, ще нарасне с 3,3% през 2026 г. и с 3,1% през 2027 г., и в двата случая с 0,1 пункта над предишната прогноза. За 2028 г. ръстът остава 2,8%, а в дългосрочен план е понижен с 0,2 пункта до 2,7%.

Растат и очакванията за депозитната лихва на ЕЦБ, която банките получават за парите, оставени при централната банка. За четвъртото тримесечие на 2026 г. 48% от участниците виждат лихвата на 2,5%, а 43% очакват вдигане до 2,75%. През следващите периоди най-често посочваната стойност е 2,75%, а през 2028 г. лихвата се връща на 2,5%.

Еврото продължава да се очаква да поскъпва постепенно спрямо долара, но оценките до 2028 г. са по-ниски от тези в предишното проучване.

Рисковете за растежа са главно надолу във всички периоди, а за инфлацията преобладават нагоре през 2026–2028 г. Като основни източници на несигурност прогнозистите посочват геополитическото напрежение и възможни нови прекъсвания на енергийните доставки.