Сезонните симулации за зимата на 2026–2027 г. не дават ясен сигнал за продължителен силен студ над Балканите и Източното Средиземноморие, дори полярният вихър да се разпадне рано. Това показва анализ на синоптиците от Meteo Balkans.

През декември студът по-скоро ще е в Скандинавия и Североизточна Европа. За март 2027 г. една от двете сравнени системи показва по-топъл месец за Гърция и Егейско море.

Анализът разглежда какво би станало, ако полярният вихър отслабне или се разруши рано през зимата. Вихърът е пръстен от силни ветрове високо в атмосферата, който държи студения въздух около Арктика. Когато отслабне, обичайното движение на въздуха над Северното полукълбо може да се промени, блокировките стават по-чести и в някои райони нахлува студ.

Най-ясна е разликата между сценариите през декември, когато двата набора симулации съвпадат най-добре. При ранно разрушаване на вихъра в Скандинавия и в части от Североизточна Европа месецът е с 1 до 2 градуса по-студен, отколкото в сценариите без такова разрушаване.

В Гърция отклоненията през декември са неутрални до слабо положителни, около 0 до +0,5 градуса. Там разпадането на вихъра почти не променя температурата.

Според Meteo Balkans през декември налягането на север е по-високо, а над части от Атлантика по-ниско, така че студеният въздух би стигал по-лесно до Северна и Източна Европа. Ранното разрушаване на вихъра обаче не носи автоматично силна студена вълна към Източното Средиземноморие.

Картите отразяват единствено разликата между симулациите със и без ранно разрушаване на вихъра, а не очакваните температури. Следователно по-студеният цвят върху тях не значи задължително студена зима. Синоптиците дават пример: месец, който по принцип е с 3 градуса над нормата, след охлаждане с 1 градус от разпадането на вихъра пак остава с 2 градуса над нея.

Към януари 2027 г. резултатите на двата набора вече се различават. При CMIP6 първоначалният сигнал отслабва или се променя. Според SEAS5 в части от централните Съединени щати и Североизточна Европа още се задържат признаци за по-ниски температури. Януарските стойности за Гърция и Източното Средиземноморие са предимно неутрални.

Засега синоптиците не виждат убедителен сигнал за дълъг период с подчертано отрицателни аномалии в тази част на Европа. Средната месечна температура не изключва отделни студени нахлувания: и в по-топъл месец са възможни по няколко дни с много ниски температури и сняг.

Моделите се разминават и през февруари. CMIP6 дава слабо положително отклонение за Гърция, а SEAS5 показва предимно неутрален месец.

Най-интересен е сигналът за март. По данни на SEAS5 Гърция и Егейско море имат положително отклонение от 1 до 2 градуса. Според Meteo Balkans това може да се дължи на по-честия пренос на топъл въздух към Източното Средиземноморие в ранната пролет. Март обаче е далечен хоризонт и неопределеността е голяма.

Според синоптиците за България е по-важно как ще се движат въздушните маси над Европа, отколкото дали зимата ще е по-топла или по-студена от нормалното. Дори при средни температури близо до нормата са възможни кратки, но силни студени нахлувания.

За обилен сняг на Балканите са нужни студен въздух, достатъчно влага и циклони на удобно място. Пътя на студа ще определят блокиращите антициклони над Северна и Североизточна Европа и връзката им със средиземноморските циклони: дали той ще стигне до Централна и Югоизточна Европа, или ще остане на север и изток.

Двата набора изчисления са CMIP6 и SEAS5, сезонната система на Европейския център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF). От SEAS5 са използвани ретроспективни сезонни симулации, тоест изчисления за вече отминали сезони.

Целта е да се отдели ефектът на стратосферата. Началните условия в океана и тропиците са сходни: силен Ел Ниньо и отрицателна, западна фаза на квазидвугодишната осцилация (QBO), която е редуване на посоката на ветровете над екватора.

В CMIP6 са включени 80 климатични реализации, с 32 случая на ранно разрушаване на вихъра и 565 без него. В SEAS5 реализациите с ранно разрушаване са 109, а без него 444.

При най-силните случаи, наричани внезапно стратосферно затопляне, температурата в полярната стратосфера скача за няколко дни. Зоналните ветрове там сменят посоката си около 60° северна ширина, на ниво 10 hPa. Вихърът може да отслабне, да се измести или да се разцепи на по-малки вихри.

Понякога промяната слиза в слоя, където се образува времето, и мести основните области с високо и ниско налягане и пътя на полярния струен поток. Така към Европа може да нахлуе арктичен или континентален въздух. Не всяко такова затопляне обаче носи студена зима: резултатът зависи от фазата на Северноатлантическата осцилация (NAO), от блокиращите антициклони и от общата циркулация над континента.