България е силно уязвима към климатичните промени, а сушата и горещините през 2025 г. са ѝ стрували 1 млрд. евро – близо 1 процент от икономиката, или около 140 евро на човек, каза доц. д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изказването ѝ беше на конференцията „Световните научни данни в помощ на климатичните преговори на СОР31“, която се провежда днес в София. Тя е сателитно събитие на COP 31 – Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която тече в Анталия, Турция.

В новия Индекс за представянето в областта на изменението на климата (CCPI) 2026 България е на 40-о място от 63 държави, с 11 позиции по-напред от година по-рано.

Темата на срещата бяха научните данни за климата и усилията по света да се ограничат промените. В залата бяха студенти, хора от академичната общност, експерти и журналисти. Студенти представиха големите международни доклади за годината, а преподаватели, бивш министър на околната среда и водите, банкер и офицер от центъра на НАТО за управление на кризи ги коментираха.

Изказването на Трифонова се основаваше на доклада „Разликата в емисиите 2026“ на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Целта за не повече от 1,5 градуса по Целзий затопляне над равнището от преди индустриализацията вече е пропусната, сочат глобалните доклади.

Според Трифонова климатичните промени имат ясна икономическа и социална цена. Като част от Югоизточна Европа България е естествена „гореща точка“, особено през лятото, а количеството на валежите и разпределението им през годината се променят силно. Към средата на века у нас се очакват по 10-20 дни годишно с екстремно високи температури, а до края му те може да станат 50-60. В последните години страната е сред първите в ЕС по смъртни случаи, свързани с екстремни горещини и други климатични събития.

Ако такива събития се повтарят или зачестят, щетите може да стигнат до 3,5 процента от БВП.

Енергийната бедност в България е над 20 процента за 2023 г. Хората в нея имат малко възможности да се приспособят към жегите и сушата, обясни Трифонова. Затова според нея най-важни са навременните вложения в градската инфраструктура, във ВиК мрежата и в енергийната ефективност на сградите. Всяко евро, вложено в приспособяване към климата, може да се върне до 700 пъти.

Индекса CCPI коментира Юлиян Попов, министър на околната среда и водите през 2013 г., 2023-2024 г. и април 2026 г. Автори на индекса са Germanwatch, NewClimate Institute и Climate Action Network, а той включва данни и за ЕС като цяло. Авторите обясняват по-доброто място на България с повече ток от възобновяеми източници, но рейтингът ѝ остава нисък, защото страната прилага само минимума от европейските изисквания за енергийна ефективност, за дела на зелената енергия и за климатичната политика. Според Попов подобни класации обикновено предизвикват градивен скептицизъм. Той напомни, че България е сред първите държави със Закон за климата, приет по модела на британския, а в Обединеното кралство такъв закон има от 2008 г.

По-доброто място не се дължи на политически мерки, а на предприемачите, смята Попов. Като пример той посочи бума при българските компании за батерии, повечето от които работят извън страната, и призова властите да слушат повече бизнеса и пазара.

Студентка първокурсничка представи доклада „Състояние на финансирането на природата 2026: Природата на червено“. През 2023 г. финансовите потоци, които вредят на природата, са били 7,3 трлн. долара, от които 4,9 трлн. идват от частния сектор и 2,4 трлн. от публичния. За решения в полза на природата са отишли 220 млрд. долара – около 30 пъти по-малко. Девет от всеки десет такива долара идват от публични институции, а един – от частни.

Калина Кисьова, директор „Корпоративен сегмент и МСП – Продуктово развитие“ в ОББ, каза, че тези съотношения показват колко големи са възможностите на частния сектор в природосъобразните инвестиции. Финансирането според нея ще расте реално и поетапно, на базата на разумни решения. Банките и бизнесът вече гледат по-широко от въглеродните емисии, защото рисковете за природата имат и финансово измерение, обясни тя. Ефектът от парите за приспособяване към климата се измерва трудно, но моделите помагат и рисковете стават по-измерими, а най-голямото предизвикателство е наличието на данни за климата и въглеродния отпечатък и доколко може да им се вярва. По-важен е универсалният подход към финансирането, в който „все още има какво да се изгражда“, смята Кисьова.

Подходът към устойчивостта става по-прагматичен и компаниите търсят ефективност, свързана с конкурентоспособността, посочи тя. Етапът на „активизъм и желанието за самореклама“ при устойчивите инвестиции е отминал, каза Кисьова.

Друга студентка представи „Доклада за глобалните рискове 2026“ на Световния икономически форум. Той отчита засилена несигурност, по-остра международна конкуренция, отстъпление от общите договорки между държавите и геоикономическо противопоставяне. Най-силно младите тревожат това противопоставяне и двете близки войни – в Украйна и в Близкия изток.

В последните години държавите използват политическата и икономическата нестабилност като оръжие и средство за натиск една върху друга. Това каза майор Ралица Бакалова от Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Най-важни според нея са подготовката и превенцията, защото устойчивостта се гради преди кризата. Нужни са комуникационни връзки между институциите, както и между тях и хората. Урокът от ковид пандемията е, че подготовката трябва да започва от аналитичните и стратегическите звена и оттам да слиза надолу по веригата, обясни Бакалова.

Студент първокурсник представи доклада „Готови ли сме за предсказуемото? Екологичното превишаване и неподготвеността на държавите“ (2026) на Глобалната мрежа за екологичния отпечатък (Global Footprint Network). В него са сравнени 31 държави по това колко бързо използват природните ресурси и колко натоварват екосистемите. България не е сред тях, но студентът приложи методологията към наличните данни за страната. Денят, след който човечеството вече не може да възстанови изразходваното, тази година настъпи на 30 юли.