България е силно уязвима към климатичните промени, а сушата и горещините през 2025 г. са ѝ стрували 1 млрд. евро – близо 1 процент от икономиката, или около 140 евро на човек, каза доц. д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изказването ѝ беше на конференцията „Световните научни данни в помощ на климатичните преговори на СОР31“, която се провежда днес в София. Тя е сателитно събитие на COP 31 – Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която тече в Анталия, Турция.
В новия Индекс за представянето в областта на изменението на климата (CCPI) 2026 България е на 40-о място от 63 държави, с 11 позиции по-напред от година по-рано.
Темата на срещата бяха научните данни за климата и усилията по света да се ограничат промените. В залата бяха студенти, хора от академичната общност, експерти и журналисти. Студенти представиха големите международни доклади за годината, а преподаватели, бивш министър на околната среда и водите, банкер и офицер от центъра на НАТО за управление на кризи ги коментираха.
Изказването на Трифонова се основаваше на доклада „Разликата в емисиите 2026“ на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Целта за не повече от 1,5 градуса по Целзий затопляне над равнището от преди индустриализацията вече е пропусната, сочат глобалните доклади.
Според Трифонова климатичните промени имат ясна икономическа и социална цена. Като част от Югоизточна Европа България е естествена „гореща точка“, особено през лятото, а количеството на валежите и разпределението им през годината се променят силно. Към средата на века у нас се очакват по 10-20 дни годишно с екстремно високи температури, а до края му те може да станат 50-60. В последните години страната е сред първите в ЕС по смъртни случаи, свързани с екстремни горещини и други климатични събития.
Ако такива събития се повтарят или зачестят, щетите може да стигнат до 3,5 процента от БВП.
Енергийната бедност в България е над 20 процента за 2023 г. Хората в нея имат малко възможности да се приспособят към жегите и сушата, обясни Трифонова. Затова според нея най-важни са навременните вложения в градската инфраструктура, във ВиК мрежата и в енергийната ефективност на сградите. Всяко евро, вложено в приспособяване към климата, може да се върне до 700 пъти.
Индекса CCPI коментира Юлиян Попов, министър на околната среда и водите през 2013 г., 2023-2024 г. и април 2026 г. Автори на индекса са Germanwatch, NewClimate Institute и Climate Action Network, а той включва данни и за ЕС като цяло. Авторите обясняват по-доброто място на България с повече ток от възобновяеми източници, но рейтингът ѝ остава нисък, защото страната прилага само минимума от европейските изисквания за енергийна ефективност, за дела на зелената енергия и за климатичната политика. Според Попов подобни класации обикновено предизвикват градивен скептицизъм. Той напомни, че България е сред първите държави със Закон за климата, приет по модела на британския, а в Обединеното кралство такъв закон има от 2008 г.
По-доброто място не се дължи на политически мерки, а на предприемачите, смята Попов. Като пример той посочи бума при българските компании за батерии, повечето от които работят извън страната, и призова властите да слушат повече бизнеса и пазара.
Студентка първокурсничка представи доклада „Състояние на финансирането на природата 2026: Природата на червено“. През 2023 г. финансовите потоци, които вредят на природата, са били 7,3 трлн. долара, от които 4,9 трлн. идват от частния сектор и 2,4 трлн. от публичния. За решения в полза на природата са отишли 220 млрд. долара – около 30 пъти по-малко. Девет от всеки десет такива долара идват от публични институции, а един – от частни.
Калина Кисьова, директор „Корпоративен сегмент и МСП – Продуктово развитие“ в ОББ, каза, че тези съотношения показват колко големи са възможностите на частния сектор в природосъобразните инвестиции. Финансирането според нея ще расте реално и поетапно, на базата на разумни решения. Банките и бизнесът вече гледат по-широко от въглеродните емисии, защото рисковете за природата имат и финансово измерение, обясни тя. Ефектът от парите за приспособяване към климата се измерва трудно, но моделите помагат и рисковете стават по-измерими, а най-голямото предизвикателство е наличието на данни за климата и въглеродния отпечатък и доколко може да им се вярва. По-важен е универсалният подход към финансирането, в който „все още има какво да се изгражда“, смята Кисьова.
Подходът към устойчивостта става по-прагматичен и компаниите търсят ефективност, свързана с конкурентоспособността, посочи тя. Етапът на „активизъм и желанието за самореклама“ при устойчивите инвестиции е отминал, каза Кисьова.
Друга студентка представи „Доклада за глобалните рискове 2026“ на Световния икономически форум. Той отчита засилена несигурност, по-остра международна конкуренция, отстъпление от общите договорки между държавите и геоикономическо противопоставяне. Най-силно младите тревожат това противопоставяне и двете близки войни – в Украйна и в Близкия изток.
В последните години държавите използват политическата и икономическата нестабилност като оръжие и средство за натиск една върху друга. Това каза майор Ралица Бакалова от Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Най-важни според нея са подготовката и превенцията, защото устойчивостта се гради преди кризата. Нужни са комуникационни връзки между институциите, както и между тях и хората. Урокът от ковид пандемията е, че подготовката трябва да започва от аналитичните и стратегическите звена и оттам да слиза надолу по веригата, обясни Бакалова.
Студент първокурсник представи доклада „Готови ли сме за предсказуемото? Екологичното превишаване и неподготвеността на държавите“ (2026) на Глобалната мрежа за екологичния отпечатък (Global Footprint Network). В него са сравнени 31 държави по това колко бързо използват природните ресурси и колко натоварват екосистемите. България не е сред тях, но студентът приложи методологията към наличните данни за страната. Денят, след който човечеството вече не може да възстанови изразходваното, тази година настъпи на 30 юли.
Коментари (0)
Все още няма коментари.