Със 35,2 точки и две места нагоре България е на 14-о място от 65 държави в нова класация на „Алианц Рисърч“ за напредъка в зеления преход. Според доклада светът ще постигне въглеродна неутралност не по-рано от 2064 г., или 14 години след целта за 2050 г.

„Алианц Рисърч“ е аналитичното звено на глобален застраховател. Докладът е публикуван преди 31-вата Конференция на ООН за изменението на климата и показва, че напредъкът към нулеви нетни емисии е твърде бавен за климатичните цели.

В класацията са включени икономики, отговорни за 81% от световните емисии на парникови газове. Индексът се състои от пет показателя: въглеродна и енергийна интензивност, емисии на човек по потребление, емисии на човек по територия и дял на нисковъглеродните източници в производството на ток. Напредъкът се отчита от 2015 г. спрямо целта на всяка държава за нулеви нетни емисии до 2050 г., а данните са към 2025 г.

България е добавила 3,2 пункта, при 2,0 средно за света и 2,2 за ЕС. Тя е изпълнила над една трета от целите си до 2050 г. Според доклада причината са по-ниските емисии и по-чистата енергия. Емисиите на човек по потребление ѝ носят 6,8 пункта, а по територия – 6,5.

Въглеродните емисии у нас са с 22,2% под нивото от 2015 г. През 2025 г. токът от възобновяеми източници е нараснал с 9,4%, а този от слънцето с 26,3%.

Проблемен остава транспортът. Електромобилите са едва 6% от продажбите на нови коли, а въглеродната интензивност се е подобрила само с 0,2 пункта.

Непосредствено пред България в таблицата са Нидерландия на 11-о място, Германия на 12-о и Латвия на 13-о, а след нея се нареждат Швеция, Румъния и Испания. Начело са Люксембург, Дания и Естония, а в първите десет няма държава извън Европа. На дъното са петролните производители от Персийския залив.

При 56 държави точките са нараснали, средно с 2. Около една трета намаляват емисиите в темпото, предвидено в Парижкото споразумение. Колумбия е с най-голямо подобрение, 16,5 пункта, благодарение на възстановената хидроенергетика и новите соларни системи. Горната половина на класацията е напреднала средно с 2,6 пункта, а долната с 1,3, тоест два пъти по-малко.

ЕС остава лидер, но напредъкът му се забавя: съюзът е добавил 2,2 пункта. През 2025 г. емисиите там са намалели с 0,2%, при среден годишен спад от 4% в предишните години. През септември 2026 г. електромобилите са били 30% от новорегистрираните коли, с 11 процентни пункта повече за година.

САЩ са на 41-во място с 1,2 пункта. Емисиите им растат за втора поредна година, а производството на ток от въглища е нараснало с 13%. В Китай ръстът на емисиите на практика е спрял и резултатът е по-добър с 2,3 пункта. Индия е добавила 4,5 пункта и за първи път от 25 години емисиите ѝ са намалели, без икономическа рецесия.

През 2025 г. възобновяемите източници за първи път са основният източник на ток в света: 33,5%, при 33,2% за въглищата. От тях идва 99% от новата енергия. Глобалните емисии са нараснали с 0,7%, при 1,5% във всяка от предишните две години.

Съхранението на ток в батерии е нараснало от около 2 гигаватчаса през 2015 г. до 307 през 2025 г., а инсталирането му е поевтиняло с 91%. Разликата в цената между електромобил и кола с двигател с вътрешно горене е спаднала от 49% на 20% от 2019 г. насам. Според доклада по-ниските разходи ускоряват прехода, но чистите технологии не изместват изкопаемите горива достатъчно бързо.

Според „Алианц Рисърч“ геополитиката влияе на цените повече от климатичните политики. Заради конфликта с Иран дизелът е поскъпнал толкова, сякаш тонът въглероден диоксид се облага с над 200 евро, а това тласка търсенето на електромобили. Субсидиите за изкопаеми горива са около 70% над нивото отпреди енергийната криза от 2022 г., което според доклада е риск за напредъка на Европа.

За 2026 г. анализаторите очакват инвестициите в чиста енергия да нараснат с 6,5%, до 2,2 трилиона щатски долара. В електропреносни мрежи те могат да се увеличат с до 21%, а в съхранение на енергия с до 36%. Очаква се и спад на емисиите от изкопаеми горива, въпреки силния ръст на световната икономика.

Пикът на емисиите вероятно наближава, но още не гарантира траен спад, пише в доклада. Краткосрочните рискове са растящото потребление на ток и ограниченият капацитет на мрежите, а скъпото финансиране, търговските бариери и несигурните политики могат да забавят внедряването на технологиите. Изкуственият интелект и центровете за данни могат да вдигнат световните емисии с около 0,6% до 2030 г.