По 45 до 50 деца седяха в една паралелка от първо до четвърто отделение в бургаските начални училища през 1916 г., а класните стаи не стигаха. Това личи от протоколната книга на заседанията на бургаското училищно настоятелство за същата година.

В началния курс тогава учеха 1330 деца в 26 паралелки, а учителите бяха 25.

През февруари 1916 г. настоятелството се събра заради недостига на учебни стаи. Училищата „П. Р. Славейков“ и „Отец Паисий“ бяха препълнени, а „Княз Борис“ беше реквизирано за военна болница и занятията там спряха.

На заседанието беше предложено да се използват помещения в училището на улица „Лермонтов“, но стаите там бяха малки и не ставаха за толкова големи класове.

Училищните ръководства поискаха и пари за по един чифт обувки на паралелка за най-бедните деца. По-заможни бургазлии се отзоваха с дарения: К. Калчев и Н. Киселов дадоха по 100 лв., Зуркови 70 лв., братя Маринкьови и братя Бъклови по 50 лв., Ганка х. Петрова 20 лв., имаше и други. Събраната сума достигна 1015 лв. и с нея бяха купени материали за 36 чифта обувки.

Тези 36 чифта се оказаха малко и гражданството поиска от Градската благотворителна комисия да отпусне още 1000 лв. за нови 25 чифта.

Всичко това се случи по време на Първата световна война, когато голяма част от мъжете бяха мобилизирани. Населението на Бургас беше нараснало многократно след няколко преселнически вълни, а в града се заселиха бежанци от Одринска Тракия и Вардарска Македония.

Хигиената в училищата беше много ниска, защото помощният персонал беше съкратен. Всички училища се намираха в центъра и децата от бежанските квартали на изток и на север стигаха до тях след дълъг път в дъжд, преспи и леден морски вятър. Повечето ученици идваха от бедни многодетни семейства.

Учебната година завърши с изпити по четене, смятане, граматика и природознание, след които децата получиха свидетелства за завършена учебна година. На запазените снимки от 1916 г. са ученици от IV отделение, а под една от тях е записано името на учителя им Никола Венетов.