На 19 ноември се навършват 24 години от смъртта на Ростислав Каишев – физикохимика, който заедно с Иван Странски пише класическите работи за това как расте кристалът. Академикът почина в София на 19 ноември 2002 г., на 94 години.

Каишев е роден на 29 февруари 1908 г. в Санкт Петербург. В руските документи датата е 16 февруари, защото тогава Русия още брои дните по стария календар. През 1930 г. завършва Софийския университет, а две години по-късно защитава докторат във Висшето техническо училище в Бреслау, днешния Вроцлав в Полша. Там негов ръководител е физикът Франц Симон, а темата са топлинните свойства на твърдия и течния хелий.

Между 1931 и 1934 г. Каишев и Странски публикуват поредица работи за равновесната форма на кристалите и за зародиша – първото зрънце от няколко атома, което не се разпада, а продължава да расте. Двамата търсят как да пресметнат кога точно става това и какво му трябва. Физиците и химиците днес смятат тези работи за класически, а идеите от тях влизат в учебниците по растеж на кристали.

През 1933 г. Софийският университет го назначава за асистент. Професор става чак през 1947 г.

Каишев пренася теорията за зародишите и в електрокристализацията. Това е отлагането на метал върху електрод, когато през разтвор на метална сол се пусне ток – на него се крепят никелирането, хромирането и позлатяването. Около учения се събират ученици и с годините се оформя българската школа по електрокристализация.

През 1958 г., на 50 години, Каишев основава Института по физикохимия към БАН и го ръководи 31 години, до 1989 г. Академик е от 1961 г. Институтът и сега носи неговото име – Институт по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“.