Приморско и Странджа градят нов бранд за здравен и енергиен туризъм

"Слънчевото здраве", мистиката и енергийната земя бяха във фокуса на традиционния Южночерноморски форум, който катедра "Икономика на туризма" при УНСС провежда ежегодно през юни на различни локации. "Идеята е да разширим съзнанието си чрез идеи и тези, които да развиват в по-широк сезон българското Черноморие, като добавят стойност в неговото популяризиране чрез позитивни послания", подчерта при откриването проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра "Икономика на туризма".

Тази година домакини на форума бяха община Приморско и хотел "Сиена Палас" 4*. Събитието обедини представители на академичните среди, местната власт, туристическия бизнес, неправителствени организации и медии около концепцията за устойчив туристически модел, базиран на здраве, природа, културно наследство и иновации.

Проф. Янева представи визия за "Бранд България" и за позиционирането на Приморско и Странджа като дестинация за морски здравен, уелнес и енергиен туризъм. Акцент беше поставен върху уникалната комбинация от природни, климатични, културни и антропогенни ресурси, както и върху енергийните природни феномени. "Изключително важно е природните ресурси да бъдат анонсирани не само като сезонни, а като здравни и уелнес ресурси, с ключови послания слънце, пясък, море, река "Ропотамо", климат, скални енергийни места и Странджа. Поставяме акцент върху енергийния туризъм, защото всеки природен ресурс носи енергия и подпомага баланса между тяло, ум и дух", каза още тя.

По думите на проф. Янева енергийният туризъм е част от източната уелнес култура, към която интересът в световен мащаб расте. На тази основа за община Приморско съчетаването на здравен туризъм с мистичната Странджа се очертава като изключително подходящо и перспективно.

Специално внимание беше отделено на климатичните предимства на Южното Черноморие. Злати Ковачева и Валентин Атанасов от Асоциация "Рафаел – Инфо, култура и туризъм" и Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм (БАКЗТ) представиха потенциала на региона за климатолечение и рекреация.

"Необходимо е да има повече такива дискусионни форуми, в които се събират хора, които мислят, анализират и търсят общия поглед и пътищата, по които да се развива българският туризъм. Климатът и балнеолечебните свойства на водата и растенията са сред първите средства, с които са се лекували хората. Трябва да преоткрием тези природни богатства, които сме позабравили в годините", коментира Валентин Атанасов.

БАКЗТ от години работи по "рестарта" на познанието за българските земи и природните им богатства и е установила, че Приморско е сред общините с най-голям брой обявени климатични курорти. От Асоциацията настояват местните власти да информират по-активно жителите и гостите за климатичните курорти, да обозначават по-ясно къде се намират и какви предимства предлагат. "Указателните табели са много важни, защото провокират търсенето на информация, но те са само част от цялостната политика на общините да се позиционират чрез ресурсите на климатичните курорти и възможностите за климатичен туризъм", посочи Злати Ковачева.

По думите ѝ е необходимо да се анализират източниците на историческа памет и общественото познание, които могат да дадат сведения за места с климатолечебни свойства, все още необявени официално за климатични курорти, но с висок потенциал.

Доц. д-р Ася Панджерова, преподавател в катедра "Икономика на туризма" и съосновател на компанията за хотелски мениджмънт "Хотелс енд Дриймс", представи концепцията "Слънчевото здраве" в контекста на развитието на Южното Черноморие като четирисезонна дестинация с фокус върху здравния, енергийния и мистичния туризъм. Представеният интегриран модел за управление подчерта нуждата от координирани действия между всички заинтересовани страни за развитието на региона.

"Създаването на интегриран модел за управление на район Южно Черноморие изисква определен тип преход от масов морски туризъм към целогодишна дестинация, базирана на качествен туристически продукт. Създаването му изисква обединяване на усилията както на местната власт, така и на бизнес организациите с фокус върху постигането на общ маркетинг и прилагането на дигитални иновации", подчерта доц. Панджерова.

Според нея ефективното управление на този модел стъпва върху няколко основни стълба: създаване на единна бранд стратегия, общ събитиен календар, рекламни кампании под шапката на националния бранд, тематично позициониране според специализираните видове туризъм, които да привличат гости и извън активния летен сезон, както и инвестиции в интелигентна инфраструктура и свързаност.

Възможностите за развитие на "Бранд Приморско" и мистична Странджа чрез съчетаване на традиционния морски туризъм и енергийния уелнес туризъм бяха анализирани от доц. д-р Светослав Калейчев. Той постави акцент върху перспективите за успешен брандинг, ориентиран към новите потребности на туристите, търсещи здраве, релакс и духовни преживявания.

"Районът на Приморско е един от най-добрите райони за морски туризъм в България, които давам за пример и на своите студенти. Когато говорим за бранд Приморско, това е асоциацията в съзнанието на туристите, но е важно да анализираме какво точно търсят и какво споделят за преживяванията си в Приморско, какво ги привлича, какво очакват да получат в дестинацията", коментира доц. Калейчев.

Негов анализ на онлайн отзивите на туристите показва, че положителните мнения за Приморско са около 85%, неутралните – близо 10%, а отрицателните – едва 5%. Гостите са най-доволни от плажовете и чистотата, доброто съотношение "цена–качество", спокойната семейна атмосфера, подобрената инфраструктура и културно-спортните събития. Причините да избират дестинацията и извън класическия фактор "море" са елементът на мистичност, интересът към традициите, легендите и културата, усещането за позитивна енергия и запазената природа.

Според проф. Янева тези предимства могат ясно да отличат Приморско и региона от конкуренти със сходни туристически предложения, да добавят стойност към бранда и да формират разпознаваем регионален туристически продукт.

Доц. д-р Ирена Емилова, ръководител на секция "Туризъм" в Нов български университет, представи концепция за туристически изживявания в Приморско и мистична Странджа, изградена върху съчетаването на море, здраве, енергия, мистика и уелнес в единен продукт с висока добавена стойност.

"Туристите вече търсят своето благополучие през призмата на преживяванията, а местности като "Бегликташ" позволяват свързването с мистиката, символиката и българската история. Това превръща районът в един продукт, който няма конкуренция и не може да се копира", заяви доц. Емилова. По думите ѝ туристите отдавна са отвъд формулата на трите S (слънце, море, пясък) – те търсят смисъл и лични трансформации.

"Пътуваме, за да откриваме нови части от себе си, за да се опознаем по-добре", подчерта тя. Според нея Южното Черноморие може да се позиционира именно по този начин – чрез здравни програми, природни маршрути, уелнес и ритрийт продукти, а бизнесът да съчетава своите оферти така, че да отговарят на новите изисквания на туристите.

Местната власт в Приморско ясно осъзнава тези предимства и работи целенасочено за развитие на туристическия продукт. "Приморско е един рай с уникално съчетание на чиста морска вода, водни пари и чист планински въздух от Странджа. Във всичките си действия, които предприемаме като администрация и общински съвет, се стремим да надграждаме над всичко, направено през годините, така че да превърнем Приморско в желана дестинация за отдих на наши и чужди туристи", заяви Златина Тюлиева – председател на ОС Приморско.

Тя посочи като пример значими инфраструктурни проекти – изграждането на вътрешния път между Приморско и Китен, южната крайбрежна алея, както и дългоочаквания проект за модерно пристанище в Приморско, чиито строителни дейности трябва да започнат през есента. "Това ще допринесе за развитието на целия район и дестинациите в него, тъй като ще осигури възможност за привличане и пристигане на по-висок клас туристи. Поставяйки туризма като основен приоритет в работата ни, ще постигнем желаните резултати и успехи", допълни тя.

"Усилията на местната власт наложиха Приморско като една от най-желаните дестинации в последните години както за българи, така и за чужденци, като се работи по много инициативи за удължаване на сезона. Освен на прекрасната морска ивица и чистите морски води, туристите могат да се насладят и на богата културна, спортна и събитийна програма", подчерта Жулияна Иванова – директор дирекция "Култура, образование и спорт" в Община Приморско.

Като пример тя даде ежегодния "Прим Фест", който се превръща в силно разпознаваем бранд както сред публиката, така и сред изпълнителите, които участват с голямо желание. Българските туристи все по-често правят резервациите си, съобразявайки ги именно с програмата на фестивала.

Все по-голямата привлекателност на Приморско през последните години потвърди и Мартин Маринов – мениджър "Маркетинг и продажби" в хотел "Сиена Палас". Компанията, която той представлява, управлява три хотела по Черноморието – в Созопол, Приморско и Лозенец, и има пряк поглед върху туристопотока и сезонното търсене.

"В последните четири сезона Приморско има осезаем ръст на туристите спрямо другите дестинации, където наблюдаваме по-скоро стабилно търсене. Резултатите, които виждаме, са и плод на работата на община Приморско и усилията през последните години. Голям ефект имат "Прим Фест" и триатлонът "Лъвско сърце", обясни мениджърът.

Той прогнозира още по-добри резултати на фона на големия потенциал в сферата на колоезденето. За втора поредна година Обиколката на България преминава през Приморско, а колоездачите са висок клас туристи, които търсят качествено настаняване и обслужване, но и добра инфраструктура и красива природа.

Валери Паунов, регионален представител на туроператора "Чедок", акцентира върху ролята на туроператорите за популяризиране на Южното Черноморие чрез интегриране на здравния туризъм, гостоприемството и новите предпочитания на туристите. Той отбеляза, че все още трудно излизаме от клишето "море–квартира–главна улица", тъй като липсват условия за допълнителни туристически дейности.

"Липсва ни екопътека до Маслен нос, с красивите скали и фиорди. Поречието на "Ропотамо" също може да бъде маршрут за екопътека, която да се облагороди с места за отдих, пикник и почивка и тези възможности да бъдат рекламирани и представяни на жителите и гостите. На туристите в Приморско се предлагат екскурзии до Созопол, Несебър, а има толкова много хубави места в района, които могат да задържат вниманието на туристите", подчерта г-н Паунов.

Той даде пример с различните интереси на туристите – чешките гости не проявяват особено внимание към "Бегликташ", докато германските са значително по-заинтригувани от природа, традиции и мистика.

Гл. ас. д-р Ралица Георгиева представи маркетингов модел за жизнения цикъл на развитие на дестинация Приморско, който може да служи като отправна точка за избор на подходящи управленски модели. "По различни показатели Приморско може да бъде поставено във фазата на консолидация, която се характеризира с по-забавен растеж и висок брой на посетители. В този етап дестинацията е силно зависима от интеграционния модел туроператор–местна власт–медии", отбеляза тя.

Според д-р Георгиева е важно да се определят границите на растеж, така че развитието на бизнеса да не предизвика неудовлетвореност сред местната общност и да не доведе до загуба на местното очарование и идентичност.

Темата за националната и регионалната идентичност беше разгърната от проф. д.н. Таня Парушева, която акцентира върху значението на материалното и нематериалното културно наследство на Приморско и Странджа като основа за автентичен туристически продукт. Тя открои обекти и събития с висок интерес за туристите – Историческия музей, Аркутино, "Бегликташ", река "Ропотамо", "Прим Фест", Международния фолклорен фестивал Приморско и др.

Докторант Станко Щерев, представител на Българската асоциация за туризъм, представи възможностите за туристическо интерпретиране на мистичните традиции и ритуали на древните траки като фактор за развитие на културния туризъм и за укрепване на националната и регионалната идентичност.

Гл. ас. д-р Никола Гайдаров очерта ролята на транспортната свързаност за развитието на Южното Черноморие. Той представи резултати от поредица международни форуми за свързаност в Бургас и подчерта значението на въздушния, сухопътния, водния и круизния транспорт за удължаване на сезона и за привличане на нови пазари.

Темата за институционалната синергия и устойчивия туризъм беше развита от гл. ас. д-р Вероника Денизова и ас. д-р Тихомир Драганов. В центъра на дискусията стоеше интегриран модел на управление на дестинацията, който обединява местната власт, бизнеса, природните паркове, туристите и академичната общност.

Беше подчертано значението на международните стандарти за качество и устойчивост, сред които програмата "Син флаг" – ярък пример за успешно партньорство между институциите и туристическия сектор. "Инициативата за устойчивост често идва от хотелиерите, но е необходимо местните власти да работят по-активно с малкия и средния бизнес, за да не остава той в периферията. Тези бизнеси имат изключителна роля, могат да допълнят облика на дестинацията и да разнообразят предлагането", отбеляза д-р Драганов.

Форумът завърши с посещение на тракийското светилище "Бегликташ", чиято мистика и легенди всяка година привличат хиляди български и чуждестранни туристи.