Православната църква почита свети Агатоник и мъчениците за вярата

На 22 август Православната църква отдава почит на светите мъченици Агатоник, Зотик, Теопрепий и техните сподвижници, на света мъченица Евлалия девица, както и на преподобна Антуса. Денят пази паметта за християни, които са приели мъчения и смърт, вместо да се отрекат от вярата си.

Народните представи обаче добавят различен пласт към датата – вярвания за пазенето на хамбарите, предупреждения, свързани с гората, и природни знаци, по които в миналото хората гадаели какви ще бъдат есента и зимата. Особено място се отделя на добрите дела и усърдния труд, които според традицията се връщат на човека с добро.

Агатоник не се отрекъл от вярата си

Свети Агатоник живял в Никомидия по време на преследванията срещу християните. Той бил от благороден род, познавал добре Свещеното писание и привличал езичници към християнската вяра. Заради своите проповеди бил заловен заедно със Зотик, Теопрепий, Акиндин, Севериан и други християни.

Задържаните били отведени към Тракия, където трябвало да бъдат изправени пред властта. Раните от изтезанията се оказали толкова тежки, че Зотик, Теопрепий и Акиндин не успели да продължат пътя и били убити. По-късно същата съдба сполетяла и Севериан.

Агатоник издържал пътя до Силиврия, където бил осъден на смърт. Той приел присъдата с молитва.

Църквата почита и Евлалия и Антуса

Официалният календар на Българската православна църква отбелязва на 22 август и паметта на света мъченица Евлалия девица, както и на преподобна Антуса. Според преданието Антуса била дъщеря на заможни родители от Селевкия, приела кръщение и прекарала 23 години в пустинята.

Епископ Атанасий, който я кръстил, както и двамата ѝ слуги Харисим и Неофит, също пострадали за християнската вяра.

Затова църковният смисъл на деня е свързан преди всичко с непоколебимостта във вярата и отказа тя да бъде заменена срещу спокойствие, привилегии или спасение на всяка цена. Българската православна традиция действително почита на тази дата мъчениците Агатоник, Зотик и Теопрепий, мъченица Евлалия и преподобна Антуса. [1]

Старо поверие пази хамбарите

Народната традиция извежда 22 август далеч от градовете – към нивите, сенокосите и хамбарите. По старо поверие именно по това време горски дух обикалял селата и можел да развърже снопите и да разпръсне сеното, ако стопаните не защитят реколтата си.

Затова мъжете връзвали кърпи на главите си и очертавали защитен кръг около хамбарите, който не трябвало да бъде прекрачван.

Едно от най-силните предупреждения за деня също е свързано с гората. Според легендите човек не бива да навлиза дълбоко сред дърветата, защото може да изгуби посоката и трудно да открие пътя обратно. Подобно народно вярване, че на тази дата не е добре да се ходи в гората заради опасността от изгубване, се среща и в българските публикации за деня. [10]

Добрите дела се връщат тройно

На празника на свети Агатон народните вярвания насърчават хората да правят повече добрини и да ги вършат без корист. Смятало се, че онова, което е направено от чисто сърце, ще се върне тройно, а старателната работа в този ден носи благополучие и успех в започнатото.

С жените бил свързан и особен обичай – според традицията те сядали на първото си хранене едва след залез слънце. Вярвало се, че така могат по-дълго да запазят младостта и красотата си.

Подаръци, път и природни знаци

Старите поверия не препоръчват на 22 август да се подаряват или приемат подаръци, тъй като се смятало, че това може да донесе беда. Неблагоприятни се приемали и далечните пътувания, както и започването на ново голямо начинание.

Тези забрани принадлежат към народната традиция, докато църковната памет за датата остава насочена към мъчениците и силата на тяхната вяра.

Природата също заема място в народния календар за 22 август. Слънчевото време вещае топла есен, а студеният и влажен ден се възприема като знак за ранна и мразовита зима.

Ако в гората има малко гъби, но много орехи, старото поверие предсказва снежни и студени месеци. Мъгливите утрини се приемат като знак, че топлото време ще се задържи по-дълго. А ако птиците летят високо в небето, според народните наблюдения това предупреждава за студена зима.