Археолозите откриха следи от производство на луксозни стъклени изделия в югозападната част на средновековния град Русокастро. Находката показва как е изглеждал животът в крепостта през XIII и началото на XIV век.

Екипът е намерил камъни с полепнало стъкло, отпадъци от самата изработка и парчета от готови изделия. Открита е и суровината – парчета от калъпи със зелен и син цвят. По думите на археолозите находките са съвсем близо до работилници, където преди векове са правили гривни, кандила и други стъклени съдове. Според засега събраните данни занаятчийските ателиета в Русокастро са работили именно през XIII век и в самото начало на XIV.

Иначе стъкларството е много по-стар занаят. Първите следи от него идват от Месопотамия и Египет – отпреди около 3-2 хиляди години преди новата ера. Истинският пробив идва около I век преди новата ера, когато сирийски майстори измислят тръбата за вдухване. Благодарение на нея изработката поевтинява значително и стъклените предмети вече не са лукс само за богатите – стигат и до обикновените хора. През късната античност и през средновековието водещ производител на луксозно стъкло – за църковна утвар, за прозорци – е Византия. А към края на XIII век се прочува и венецианското стъкло от остров Мурано, където по онова време работят до 8000 души.

За да се получи стъкло, чист кварцов пясък, сода и варовик трябва да се нагреят до около 1400-1600 градуса. Самото оформяне на предметите обаче става при доста по-ниска температура – между 600 и 800 градуса. Засега археолозите смятат, че в Русокастро майсторите не са топили пясъка сами, а са работили с готово стъкло, докарано отвън.

Следи от подобно производство има и на други места в българските земи – в Преслав, Търново, Берое и другаде. Данните от Русокастро обаче добавят още едно доказателство, че градът е бил голям производствен център през XIII и XIV век.

Разкопките води Регионалният исторически музей – Бургас, а финансират ги Министерски съвет на Република България и Община Камено.

От тази година Русокастро е в списъка на приоритетните за България археологически обекти за нуждите на националния културен туризъм.