Антимикробната резистентност у нас расте и до 2035 г. България вероятно ще е сред страните от ЕС с най-високо ниво. Прогнозата е на Микеле Чечини, ръководител на сектора по обществено здраве в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Данните от 2019 до 2024 г. показват ръст от 8% в употребата на антибиотици в България.

Според Чечини антибиотиците твърде често се използват извън указанията. Това се отнася за 19% от антибиотиците, изписани от общопрактикуващите лекари. Сред страните с високи нива на резистентност са още Полша, Румъния и Гърция.

Приоритетът за България са инвестициите в по-добра хигиена в болниците, смята Чечини. Ако се вземат нужните мерки, страната може да спестява около 2 млн. евро годишно.

Изказването му беше част от национален форум с международно участие в Националния център по заразни и паразитни болести. Пълното заглавие на форума е „Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система: подходът „Единно здраве“ и междусекторно сътрудничество“. Организатор е асоциация „Единно здраве“ с подкрепата на Министерството на здравеопазването, а събитието влиза в дейностите по Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност за 2026 – 2029 г. Форумът събира институции, лечебни заведения, професионални, неправителствени и пациентски организации, академични структури и индустрията около общи приоритети за ограничаване на резистентността и превенция на инфекциите.

Не е оптимист генералният секретар на Европейския алианс на университетските болници Йохан Ван Елдер. Според него резистентността няма да изчезне, а ще остане и ще продължи да расте. Тя съществува отпреди антибиотиците, но човекът ускорява появата на резистентни гени. Да се придобие резистентност е лесно, а да се премахне е много трудно, обясни Ван Елдер.

Той се позова на доклад на Световната здравна организация за годишната промяна в процента резистентност при основните антибиотици. Според доклада резистентността в света нараства. Европа е обградена от региони с много висока резистентност, каза Ван Елдер: най-висока е в Русия, много висока е в Китай и Индия. Затова резистентни гени ще продължат да навлизат в Европа.

Проблемът не се ограничава с болниците, предупреди той. Сред хората преносът на резистентни гени расте и много пациенти постъпват в болница вече като носители. Същото се наблюдава в Норвегия и Канада, въпреки строгите мерки там.

Ван Елдер призова за по-малко изписване на антибиотици. Според него превенцията и контролът на инфекциите са най-силното средство срещу болничните инфекции и разпространението им, а най-доброто за тях са по-високо ниво на образованост и капацитет на работната сила.

Превенцията на инфекциите е основата на добрата медицинска практика и изисква ангажираност на широк кръг специалисти, каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.