Министерският съвет одобри проектобюджета за 2026 г. и актуализира фискалната прогноза

Проектозаконът за държавния бюджет на Република България за 2026 година е одобрен от Министерския съвет, съобщиха от правителствената пресслужба. Решението беше взето след проведено по-рано заседание на Тристранния съвет, на което социалните партньори обсъдиха основните параметри и приоритети в бюджета.

Освен че кабинетът одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., правителството прие и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. Тя изпълнява ролята на мотиви към законопроекта и служи като основа за разработването на държавния бюджет за 2026 година.

Бюджетът за 2026 г. е подготвен в съответствие с първия приет "Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025–2028 г.", който включва политики, приоритети, реформи и инвестиционни намерения в средносрочен хоризонт. Същите са отразени и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът да се гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси, с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.

Във връзка с предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г., информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро. Използван е официалният обменен курс, определен в чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.

Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени в Народното събрание през ноември тази година, впоследствие бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет. Настоящият проект представлява втора, преработена версия на бюджета.

Финансовите разчети за периода 2026–2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, както и основните допускания и оценки за ефекта от дискреционните мерки по приходната и разходната част.

Според есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите (МФ) за периода 2026–2028 г., икономическият растеж се очаква да достигне 2,7% през 2026 г. За 2027 и 2028 г. се предвижда растежът на брутния вътрешен продукт да бъде в диапазона 2,5–2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде сходна с тази през 2025 г. – 3,5%, като се прогнозира забавяне до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Макроикономическата прогноза е потвърдена от Фискалния съвет и е близка до очакванията на международни институции като Европейската комисия, ОИСР и други.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, за периода 2026–2028 г. е планиран да бъде в рамките на дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Поддържането на дефицита в тези граници цели да осигури финансирането на редица разходни политики, подкрепени с необходимите мерки за увеличение на приходите.

На базата на направените допускания се предвижда държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. За 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, включително до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента "SAFE" за укрепване на европейската отбранителна индустрия.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.

От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица се определя на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г., 2505 евро за 2027 г. и 2659 евро за 2028 г.

Данъчната политика и занапред ще бъде насочена към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план, както и към осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика остават свързани с поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борба с данъчните измами и злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

Общата сума на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма е разчетена на 50 402,3 млн. евро за 2026 г., 51 546,9 млн. евро за 2027 г. и 54 745,6 млн. евро за 2028 г. Увеличението през 2026 г. спрямо очакваното равнище от 44 499,2 млн. евро за 2025 г. се обяснява основно с новопланирани мерки по приходната част и с очаквания ефект от приети през 2025 г. мерки, чието въздействие не се прояви изцяло поради по-късното приемане на бюджета за 2025 година.

При изготвянето на прогнозата за данъчните приходи са взети предвид следните предложения за промени в данъчното законодателство:

• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск.
• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на превозни средства, транспортиращи стоки с висок фискален риск.
• Въвеждане в Закона за корпоративното подоходно облагане на данъчно облекчение за "научноизследователска и развойна дейност (НИРД)", според което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъде признато за данъчни цели допълнително 25% от техните разходи за НИРД през съответната година при изпълнение на определени условия. В случай че в резултат на изследователската дейност се формира дълготраен нематериален актив, се предлага на данъчно задълженото лице да се даде право да увеличи данъчната амортизируема стойност на този актив с 25%.
• Продължаване на действието на новия акцизен календар за акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия, въведен от 01.05.2025 г., с цел балансирано и поетапно повишаване на акцизните ставки върху тютюневите продукти.
• Продължаване на политиката по прилагане на данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (за деца и деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.
• Осигуряване на възможност за по-благоприятен режим на амортизация за целите на данъчното облагане за електромобили.

От 1 януари 2026 г. се предвижда увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, т. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензи за организиране на хазартни игри – от 20% на 22%.

Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета да финансира заложените политики, както и с перспективите за развитие на публичния сектор, фискалните цели и приоритетите на правителството. Общият размер на разходите по КФП е планиран на 54 051,9 млн. евро за 2026 г., 55 091,2 млн. евро за 2027 г. и 58 007,1 млн. евро за 2028 г.

Съгласно националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите се планират да бъдат 40,1% от БВП за 2026 г., 39,9% от БВП за 2027 г. и 40,0% от БВП за 2028 г. Отбелязва се, че при прилагането на активираното изключение, свързано с изискването за нарастване на разходите за отбрана, възниква ефект, който води до понижаване на съотношението на тези разходи под прага от 40%.

Основните разходни политики, довели до увеличение на разходната част на бюджета за периода 2026–2028 г., включват:

• Повишаване на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.
• Актуализиране на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година, по т.нар. "швейцарско правило".
• Увеличаване на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително.
• Увеличаване на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от родител (осиновител) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително.
• Повишаване от 50% на 75% на паричното обезщетение за неизползван отпуск поради бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване, за неизползван отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и за неизползван отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53д от КСО.
• Въвеждане на единна политика по доходите чрез увеличение на средствата за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и премахване на автоматичните механизми за определяне размера на възнагражденията в отделни сектори, обвързани със средната работна заплата.
• Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование.
• Стартиране на "Програма за подпомагане на лекарите специализанти" с финансиране в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.
• Увеличение на средствата в бюджетите на общините вследствие промени в натуралните показатели по дейностите, делегирани от държавата, в сферите на културата, социалните услуги, здравеопазването и др. Бюджетните отношения с общините се планират в размер на 5 077,8 млн. евро за 2026 г. спрямо 4 563,7 млн. евро за 2025 г., което представлява ръст от 11,3%.

Средствата за капиталови разходи през 2026 г. са планирани в размер на 7,020 млрд. евро. От тях 3,165 млрд. евро са национално финансиране, а 3,855 млрд. евро – европейско финансиране (включително финансови инструменти и заеми).

Предвижда се продължаване на "Инвестиционната програма за общински проекти". Общият максимален размер на средствата, които ще бъдат предвидени през 2026 г. по сключени договори за проекти съгласно Приложение № 3 към проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, възлагани и изпълнявани от кметове на райони в градове с районно деление, ще бъде до 920,3 млн. евро. Плащанията ще се извършват от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.