Източните територии на България вече са признати от Европейската комисия за гранични с войната, която Русия води срещу Украйна. Така може да се стигне до целево финансиране на инфраструктура с двойно предназначение, заяви в предаването „Говори сега“ по БНТ изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева.

Кметовете на черноморските общини вече работят по темата, уточни тя. Освен повече мерки за сигурност, според нея ще има шанс и за целеви пари за такива обекти.

Над 600 души са на годишната среща на местните власти в Албена, а НСОРБ навършва тази година 30 години от създаването си. Основните теми са сигурността на черноморските общини и бъдещото разпределение на европейските пари.

„Кметовете на общините няма как да бъдат изолирани или встрани от общите притеснения за сигурността на всички граничещи с военния конфликт в нашия регион“, каза Георгиева.

Черноморските кметове си партнират по сигурността с колеги от други европейски държави, които граничат с Украйна, включително от Полша. Очаква се средствата за сигурност и инфраструктура да се обсъждат при следващия програмен период на ЕС.

От НСОРБ съобщиха, че разговорите за бъдещия бюджет на Съюза и за разпределението на европейските пари вече са започнали. Общините ще търсят подкрепа на национално и на европейско ниво. Според сдружението задачата на местните власти е да защитят интересите на общините, така че промените да не ограничат развитието им.

НСОРБ вижда рискове в новото райониране: България ще има 4 района за планиране, а не 6, както е сега. Причините са спадът на населението и европейските изисквания за брой жители в района.

София остава отделен район, а част от съседните ѝ общини влизат в големия южен район. Цяла Северна България ще е един район.

НСОРБ не смята новото разделение за най-доброто възможно решение. „Самата механична промяна няма да направи качеството на живот в нито едно населено място по-добро“, каза Георгиева. Районите пряко влияят на разпределението на европарите, а то засяга всеки гражданин, обясни тя.

В Северна България големите разстояния и слабата пътна мрежа ще затруднят сътрудничеството между общините, смята Георгиева. Според нея районите са не само канал за европейски пари, а и начин общините да работят заедно и да се чувстват общност.

Партньорствата в сегашните райони са изграждани 20 години и ще трябва да се градят наново, посочи тя. Според Георгиева се прекъсват исторически връзки между области и общини, които вече имат общи проекти.

Георгиева смята още, че не е премислено, че София има метрополен район. Съседните общини споделят с нея градския транспорт и бизнес зоните и имат всекидневни връзки с нея, а в новата схема столицата остава ограничена до урбанизираната си територия.

Размерът на безвъзмездната европейска помощ зависи от бедността и от големината на района. За най-бедните райони тя е 100%, а за по-големите делът е по-нисък.

По-малките общини около София ще могат да получават до 100% безвъзмездна помощ, а столицата ще получава по-малък дял. Затова при общ проект на София и съседна община с европари финансирането ще е неравномерно, обясни Георгиева. По-високата помощ е предимство за малките общини, но може да затрудни общите проекти за транспорт, бизнес зони и инфраструктура, смята тя.