Черно море се превръща във военна зона и България трябва да е готова да се защитава. Това пишат бивш президент, бивши премиери, министри, генерали от резерва и запаса, дипломати и общественици в отворен апел, подписан в София на 15 октомври.

Те искат по-силна национална сигурност, по-тясна координация с ЕС и НАТО и подготовка срещу заплахите в морето. Апелът е към българските граждани, Народното събрание, правителството, Европейския съюз и НАТО.

Под документа засега стоят подписите на бившия президент Росен Плевнелиев и на бившите министър-председатели Бойко Борисов, Иван Костов, Кирил Петков и Николай Денков. Сред подписалите са и бившите министри Аню Ангелов, Асен Василев, Атанас Запрянов, Бойко Ноев, Валентин Радев, Велизар Шаламанов, Гергана Паси, Даниел Митов, Корман Исмаилов, Лидия Шулева, Меглена Кунева, Надежда Нейнски, Николай Ненчев, Николай Свинаров, Румяна Бъчварова, Соломон Паси, Тодор Тагарев и Трайчо Трайков.

Апела подкрепят генерал-лейтенант Чавдар Червенков, генерал-майор Стефан Димитров и бригаден генерал Динко Иванов. Подписаха го и дипломатите и обществениците Валери Рачев, Весела Чернева, Димитър Ивановски, Елена Поптодорова, Иван Анчев, Илиан Василев, Орхан Исмаилов, Радан Кънев, Стефан Тафров и Стоян Сталев.

Поводът са атаките с дронове по търговски кораби в Черно море, които се повтарят, включително край българския бряг и в румънски териториални води. Авторите посочват и подривните операции на руските служби, установени през последните години в България и Румъния.

Според подписалите рисковете за България и региона се увеличават. Под заплаха са корабоплаването, защитата на хората, критичната инфраструктура и националният суверенитет. Оценките може да се различават: нова фаза на ескалация, подготовка за по-широко противопоставяне или първите му прояви. Посоката е ясна: военният риск в Черно море расте и обхваща все повече.

Авторите искат всеки случай да бъде разследван, а отговорността да се търси по доказателства. Ако не е ясно кой стои зад даден удар, това не оправдава бездействието, пишат те.

Те се тревожат, че при сегашното състояние на армията и на фона на кампания за всяване на страх политическото ръководство не показва нужната решителност да защити хората. Призовават гражданите да искат от политиците доказателства, че държавата може да ги защити, а не обещания, че добрите отношения с Кремъл ще ги опазят от война.

„Мирът не се гарантира с надеждата, че Путин ще ни пощади, ако се дистанцираме от Украйна, Европейския съюз и НАТО“, пишат авторите. Според тях мирът се пази с боеспособна армия, добре работещи служби, модерно наблюдение, достоверно възпиране и най-вече с тясна координация със съюзниците.

Отбраната не е желание за война и България не смята да напада никого, посочват подписалите. Целта им е агресията да не стигне до домовете на българите. Те не искат войната да се разшири, а България да не бъде въвлечена в нея. Това няма как да стане със снишаване, с политически уверения или с надежда за благосклонност от Москва.

Авторите виждат в предстоящите президентски избори шанс сигурността, съюзническата солидарност и мястото на България в Европа да бъдат поставени ясно пред хората. От правителството искат да постави сигурността над текущите политически сметки, да действа конкретно и да подготви страната за следващата заплаха.

От ЕС и НАТО подписалите искат сигурността на Черно море да стане непосредствен приоритет и да засилят общата защита на източния фланг. Нужни са общо морско и въздушно наблюдение, бърз обмен на разузнавателни данни, общи средства срещу въздушни и морски дронове и конкретна защита на корабите, пристанищата и енергийните обекти.

България трябва да бъде инициатор и активен участник, а не слабото звено в съюзническата отбрана, смятат авторите. Липсата на готовност за реакция увеличава риска от нови провокации и удари. Колкото повече средства от ЕС и НАТО привлече страната и колкото по-подготвена е, толкова по-силно е възпирането и по-голям шансът мирът да бъде запазен.

Подписалите призовават да не се чака следващ потънал кораб, ударена инфраструктура, атентат или жертви, за да се признае колко голям е рискът. „Националната сигурност не може да бъде заложник на политически илюзии. Мирът е цел. Отбраната е задължение“, завършва апелът.

Документът остава отворен за нови подписи от хора с опит във външната политика, отбраната и сигурността.