Зелена енергия или зелена зависимост?

В последните три години България стана арена на бурна активност в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Десетки чуждестранни компании, включително от Германия, Австрия, Франция и Обединените арабски емирства, обявиха мащабни инвестиции във вятърни и соларни проекти. Това ли е началото на истинска зелена революция или поредната форма на корпоративна експанзия?

Кои са новите играчи?

Сред най-големите нови инвеститори се открояват:

• VERBUND (Австрия) – проект за соларен парк край Ямбол на стойност над 200 млн. евро
• TotalEnergies (Франция) – стратегически интерес към вятърната енергия в Северна България
• ACWA Power (Саудитска Арабия) – интерес към мегапроекти с хибридни технологии

Местни предприемачи и компании често действат като подизпълнители или посредници, което поставя въпроса: чие е бъдещето на българската зелена енергия?

Предимства: инвестиции, работни места и европейски цели

Няма съмнение, че тези проекти носят важни ползи:

• Увеличаване на производството на чиста енергия и намаляване на въглеродните емисии
• Нови работни места в изоставащи региони
• Постигане на климатичните цели по Плана за възстановяване и устойчивост

Инфраструктурата се обновява, електроразпределителните мрежи се разширяват, а част от приходите постъпват обратно в държавния бюджет чрез концесии и данъци.

Рискове: външен контрол и стратегическа уязвимост

Но зад фасадата на зелена модернизация се крият и рискове:

• Прекалена зависимост от чуждестранни компании и технологии
• Липса на национален контрол върху стратегически ресурси
• Изнасяне на печалбите извън страната

В някои случаи договорите предвиждат дългосрочни фиксирани изкупни цени, което може да се окаже неизгодно за българския енергиен микс при бъдещи пазарни промени.

Как реагират институциите?

Министерството на енергетиката приветства чуждите инвестиции, но все по-често се чуват гласове за нуждата от по-строг регулаторен контрол. Парламентът обсъжда промени в Закона за енергетиката, с които да се въведат задължителни квоти за местно участие и технологии с български произход.

Кой печели и кой губи?

Печелившите са големите международни играчи, които използват либералния достъп до ВЕИ пазара и ниските разходи за земя и труд в България. За местните общности печалбите са по-ограничени — често става въпрос за временна заетост, без дългосрочна устойчивост.

Възможен ли е балансиран подход?

Експерти от Института за енергийни изследвания препоръчват:

• Създаване на държавна банка за финансиране на ВЕИ проекти с местно участие
• Участие на български университети и научни институти в разработката на иновации
• Задължително местно партньорство при проекти над определен мащаб

Само така зелената трансформация може да стане и социално, и икономически устойчива.

Заключение

България има уникален шанс да бъде част от енергийното бъдеще на Европа. Но за да не се превърне във външно управляван „енергиен протекторат“, страната трябва стратегически да балансира между отвореност към инвестиции и защита на националния интерес.

Дисклеймър:
Тази статия е аналитичен преглед от редакционния екип на BurgasMedia и отразява мнението на експертна група въз основа на текущите политически, икономически и социални събития.
Представените изводи не са прогнози или фактически твърдения, а хипотетично тълкуване на възможни сценарии.
Публикацията не носи отговорност за евентуални несъответствия с бъдещи развития и насърчава читателите сами да формират мнение, базирано на проверени източници.