В експеримента на учени от Университета в Сао Пауло 38 котки са мяукали общо 86 пъти, докато стопанинът е бил при тях, и 20 пъти, когато са били сами. Числото 16 от заглавията е мярка за шанса котката да мяука, а не за броя на звуците.

Проучването на Наила Фукимото и колегите ѝ е публикувано на 5 ноември 2026 г. в научното списание „Анимал Бихейвиър“. В него са участвали 38 домашни котки, чиито стопани казват, че те често мяукат, когато има храна наоколо. На всяка от тях учените са давали любимото ѝ лакомство в пластмасова кутия с дупки – котката го е виждала и подушвала, но не е могла да стигне до него.

Всяко животно е прекарало по една минута в две положения: със стопанин, който мълчи и го гледа, и само с кутията. Наблюдението е ставало по видеовръзка, в дома на котката.

Когато човекът е бил в стаята, котките често са го гледали, докато мяукат, а понякога са местели поглед между него и кутията. Около 56% от мяуканията в присъствието на стопанина са станали, докато котката го гледа право в лицето. Сами, животните по-често са стояли неподвижни и са гледали към вратата. Авторите описват мяукането като „насочен сигнал към конкретен получател“, а не като просто глас от раздразнение.

Простата сметка по суровите данни дава около 4,3 пъти повече мяукания с човек. Числото 16 идва от статистически анализ, който сравнява шансовете котката да мяука в двете положения. В публикациите за проучването то е наречено „коефициент на вероятност“ от около 16. В прочетените материали няма точната стойност, доверителния интервал и броя на опитите на котка.

Резултатът е в съгласие с идеята, че мяукането е насочено към човек, но не доказва, че котките съзнателно искат помощ. Авторите не твърдят, че животните разбират как стопанинът може да реши проблема им, нито че всяко мяукане е нарочна молба.

Извадката е малка и подбрана: учените са търсили котки, за които стопаните знаят, че мяукат за храна, така че по-мълчаливите може да реагират другояче. Не е ясно дали същото важи за други ситуации, например когато котката иска да я погалят, да си играе или да я пуснат в затворена стая. Опитът е траел само една минута във всяко положение. От прочетените материали не се разбира как са броени мяуканията и дали наблюдателите са знаели какво се проверява.

Учените не са анализирали самия звук на мяуканията. Следващо проучване може да провери дали котките използват различни мяукания за различни желания.