Преминаването на България от лева към еврото досега е оказало ограничено и до голяма степен еднократно въздействие върху потребителските цени. Това посочват експерти на Европейската централна банка (ЕЦБ) в аналитичен материал, публикуван в блога на институцията.

Според оценките инфлационният ефект от въвеждането на единната европейска валута на 1 януари 2026 г. възлиза на между 0,3 и 0,4 процентни пункта. Повишенията са концентрирани основно в сектора на услугите, като част от тях са отчетени още преди самия преход.

В същото време нито възприеманата инфлация, нито инфлационните очаквания на домакинствата са били съществено повлияни от смяната на валутата.

Инфлационният ефект от въвеждането на еврото в България се изчислява на 0,3 до 0,4 процентни пункта, сочат резултатите от изследване чрез симулационни модели, проведено от експертите. Тази предварителна оценка като цяло съвпада с констатациите от по-ранни проучвания на преминаването към еврото, които обикновено сочат леки, еднократни ефекти, концентрирани в определени части на сектора на услугите. Тези сектори често се характеризират с по-диференцирани продукти и по-силно местно измерение, което може да ограничи интензивността на конкуренцията и да улесни фирмите при адаптирането на цените, се посочва в публикацията. 

Данните показват, че през първите месеци след въвеждането на еврото годишната инфлация в България, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е продължила да се забавя – от 3,5 на сто през декември 2025 г. до 2,3 на сто през януари и 2,1 на сто през февруари. На месечна база обаче се отчита леко повишение от 0,6 на сто през януари, обусловено основно от поскъпването на храните и услугите.

Експертите отбелязват, че при предишни преходи към еврото често се наблюдава разминаване между възприеманата и реалната инфлация. Тази разлика във възприятието може да отразява по-голямата чувствителност на потребителите към цените на често купуваните стоки и услуги, като роля могат да изиграят и непознаването на новата валута и значителното медийно внимание към ценовите тенденции. В България през януари 2026 г. възприеманата инфлация дори отбелязва значителен спад – най-големият от началото на пандемията от КОВИД-19, макар че все още преобладават потребителите, които отчитат повишение на цените.

Паралелно с това инфлационните очаквания за следващите 12 месеца също се понижават, което според анализа потвърждава, че ефектът от въвеждането на еврото върху ценовите нагласи е ограничен.

Наблюдава се и ръст на обществената подкрепа за единната валута. Делът на одобрение надхвърля 50 на сто през януари 2026 г. и достига 54 на сто през февруари, което е първото стабилно мнозинство в последните години. Според ЕЦБ тази тенденция е в съответствие с опита на други държави, въвели еврото, и отразява отслабването на първоначалните опасения.

Анализът обхваща първите два месеца след въвеждането на еврото, тъй като ефектите върху цените обичайно са концентрирани в началния период, както показва опитът на страни като Хърватия.

Експертите предупреждават, че последващите събития през 2026 г., включително външният ценови шок, свързан с конфликта в Близкия изток, могат да окажат значително влияние върху инфлацията и да затруднят разграничаването на ефектите от валутния преход.