Липсата на оценка и признание е най-честата причина за стрес сред медиците у нас. Надежда Димитрова от Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК) представи данни от седем болници в страната, според които така смятат 63% от анкетираните.

Почти всички, 97%, виждат изход в справедлива система за оценяване, по-добро планиране и организация и по-малко ненужна администрация и документация.

Резултатите бяха представени на форума „Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“, който БСК организира по проекта „Заедно за устойчива заетост“. Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) са партньори във форума.

Изследването е партньорски преглед на политиките и подходите за справяне със стреса на работното място в сектор „Хуманно здравеопазване“. Анкетирани са 111 души между април и юни 2026 г.

След липсата на признание медиците посочват атмосферата в отношенията между колегите (55%), натоварването в работната среда (51%) и организацията на работа (51%). Нарушен баланс между работа и личен живот усещат 38%.

Повече от половината работят в тягостна атмосфера на напрежение, слухове, конфликти и интриги. Колко са тези, които премълчават различното си мнение или несъгласие от страх от неблагоприятни последици за себе си? 37%.

78% трябва да потискат емоциите си и винаги да са любезни и отзивчиви. 67% работят прекалено интензивно или вършат няколко задачи едновременно, а 62% се занимават с излишна документация. Извънредно и след края на работния ден трябва да остават 41%, а 57% смятат, че работата се разпределя несправедливо.

Контрол на емоционалния климат, редовен преглед и пренастройване на натоварването биха помогнали според 95% от анкетираните. Те искат психичното здраве да е приоритет при управленските решения.

По оценка на Димитрова натоварването на психиката и емоциите в сектора расте, а проблемите са системни. Рискът от прегаряне, т.нар. бърнаут, не идва само от особеностите на медицинската професия, обясни тя. Хроничният стрес се натрупва от външни и организационни фактори, включително от натиска на обществото върху съсловието.

Според Димитрова психичното благополучие на работещите е част от устойчивостта на здравната система. Колкото по-рано професионалният стрес бъде разпознат и ограничен, толкова по-добър ще е ефектът за медиците и за системата.

Високото напрежение тя обяснява с недостига на кадри, стигмата около стреса и нагласата, че той е нормална част от професията. Към тях добави променящите се очаквания на пациентите, силния натиск от медиите, работата по „правила и лимити“ и липсата на звена за продължително лечение.