Първият близък кадър на европейската сонда Hera показва онази страна на астероида Дидимос, която камерата на NASA не успя да снима преди удара през 2022 г. Снимката е от около 60 километра. Колко тежи по-малкият спътник Диморфос и какво има вътре в него, още никой не знае.

Hera е сонда на Европейската космическа агенция (ESA). Тя излетя на 7 октомври 2024 г. с ракета Falcon 9 от Кейп Канаверал. Трябва да огледа отблизо мястото, където на 26 септември 2022 г. американският апарат DART се вряза в Диморфос със скорост около 6,6 км/с.

Какво се вижда на първия кадър от 60 километра

На 18 октомври 2026 г. камерата на сондата за първи път видя двата астероида като отделни тела, от около 1280 км. Диморфос беше един-единствен пиксел. Близкият кадър е от 5 ноември и показва Дидимос, широк около 780 метра. Диморфос, около 151 метра, е в долния ляв ъгъл, почти изцяло на сянка.

Дидимос е осеян с камъни и кратери, а има и възможни улеи или хребети. Екваториалният хребет, който се виждаше и на кадрите на DART, личи и тук. Ръководителят на научния екип Патрик Мишел разказа за първата реакция: „Първото, което казахме, беше: Уау!“

Научният специалист на мисията Михаел Кюперс допуска, че част от камъните може да са отломки от Диморфос, които при удара са изминали около километър между двата астероида и са паднали върху Дидимос. Това е предположение, не потвърден факт. Мястото на удара върху Диморфос на този кадър е в сянка.

ESA планира да публикува подробни снимки и на двете тела на 25 ноември 2026 г. На тях може да се види и кратерът от DART. Според един от прегледите датата е само план и може да се размести, ако някоя от стъпките при приближаването трябва да се повтори.

Какво още никой не е измерил

Проверката на планетарната защита е прост опит. NASA блъсна космически апарат в малък астероид, за да види дали така може да се промени пътят му. Но ударът е само половината опит. За да стане ясно колко точно се е получило, трябва да се знае колко тежи ударения астероид.

Орбиталният период на Диморфос около Дидимос се скъси с около 33 минути. Минимумът за успех е бил 73 секунди, така че резултатът е около 26 пъти по-голям. Част от тласъка идва от изхвърлените при удара отломки, които сякаш отблъскват астероида допълнително. Коефициентът, който показва колко пъти отломките усилват удара, е 3,61, но с разброс между 2,2 и 4,9, защото масата на Диморфос не е мерена. Hera трябва да я определи директно, по радиовръзката със Земята и по гравитацията на двата астероида.

Лазерният висотомер на сондата ще мери дълбочината на кратера, а двата малки спътника, Milani и Juventas, ще покажат какво има вътре. Juventas носи радар, който ще гледа до около 100 метра под повърхността, а Milani ще изследва с оптичен уред състава на повърхността и праха. Според Wikipedia радарът е първият уред, който ще сондира вътрешните слоеве на астероид.

Тези спътници са колкото куфар и всеки тежи около 12 кг. Милани е на италианската Tyvak, а Juventas на люксембургската GomSpace. Засега остават на борда.

Кога точно е пристигнала Hera, източниците казват различно

Един от прегледите пише, че Hera е стигнала до системата на 5 ноември 2026 г. Друг източник не дава точен ден за пристигането. Там единствената конкретна дата е за първото маневриране при приближаването на 4 ноември, планирано, но без потвърждение, че е изпълнено. А 5 ноември е денят, в който ESA публикува кадъра. Още през 2025 г. от ESA са съобщили само, че сондата ще стигне през ноември 2026 г., с месец по-рано от първоначалния план.

Работата на място е разпределена на около шест месеца. Първите шест седмици са за начално проучване на форма, маса и гравитация, после две седмици за пускане на спътниците, четири за по-подробно проучване, шест за близко наблюдение на кратера и още шест за опити, при които спътниците ще се опитат да кацнат на Диморфос. Източниците не казват точно кога ще пуснат Milani и Juventas. Основната мисия трае поне до юни 2027 г., с възможно удължаване.

Следващата стъпка с ясна дата е 25 ноември 2026 г., когато ESA планира да покаже подробните снимки на двата астероида.