Лекари от Университетската болница в Гренобъл, Франция, проучват нов начин за лечение на рака на панкреаса – миниатюрни пръчици от радий, поставени направо в тумора, които го облъчват на място и спират растежа му.

В проучването по проекта ACAPELLA ще участват 40 души с рак на панкреаса, а имплантирането в Гренобъл е в края на април.

Панкреасът е жлезата, в която се произвеждат инсулин и други ензими за храносмилането. Ракът на панкреаса е сред най-опасните онкологични заболявания: едва около 10% от диагностицираните живеят над 5 години. Причините за болестта още не са напълно ясни, а засегнатите растат.

Пръчиците се поставят чрез ендоскопски ултразвук. Според Пиер-Ив Еро, участник в проучването, така лекарите стигат съвсем близо до тумора, защото минават през храносмилателния тракт, който е непосредствено до панкреаса, и могат да поставят източниците на радиация прецизно. Пръчиците са на около 3–4 милиметра една от друга, за да бъде облъчен целият тумор.

Сериозни нежелани реакции в проучването са само 2 и двете са овладени. Според участник в проучването страничните ефекти са предимно леки и умерени, а сериозните са много малко, затова профилът им е много обнадеждаващ.

Друг международен екип, базиран във Франция, доказа, че специални антитела могат да се използват при този вид рак. Те се свързват с туморните клетки и ги правят видими за защитните системи на организма и за различни лечения. В същата посока работят и учени в САЩ. Очакването е големи тумори с много метастази да се смалят и после да могат да бъдат оперирани, а раковите клетки на други места в тялото да бъдат унищожени.

Един от водещите у нас специалисти по тумори на панкреаса, проф. Ивелин Такоров от Военномедицинска академия в София, каза пред БНТ, че двата метода са много обещаващи. При пръчиците в тумора се натрупва по-висока доза радиофармацевтик, тоест лекарство, което излъчва радиация, и тя убива клетките му.

Антителата, обясни професорът, са синтезирана молекула, която се свързва точно с клетките на панкреасния дуктален карцином, вид рак на панкреаса, и ги прави разпознаваеми за лекарства или имунни клетки. Това е нужно, защото раковите клетки са 99,99% идентични със здравите и имунната система трудно ги разпознава.

Според проф. Такоров у нас няма много точна статистика за болестта. Всяка година в България се откриват около 1000 нови случая, но само за около 300 от тях лечението може да е радикално, тоест да доведе до пълно излекуване. Умират около 700 души годишно.

Тежката статистика професорът обяснява с това, че болестта не може да се открие рано. „Изявата на какъвто и да е симптом вече граничи с много напреднал, в различни случаи и вече метастазирал рак на панкреаса“, каза той пред БНТ.

Главният тревожен симптом е пожълтяването, което се появява по-рано, ако туморът е близо до жлъчния канал. Туморите в опашката на панкреаса имат същата хистология, тоест същия вид клетки, но при тях първата проява обикновено е болката. Тогава туморът най-често вече е 10–12 см и често има метастази в черния дроб, а при такъв размер не може да се оперира, защото до него минават кръвоносни съдове.

Засега само хирургията дава шанс за пълно излекуване, каза проф. Такоров. При повечето пациенти болестта не се излекува дори след операция и химиотерапия преди и след нея, защото туморът е много агресивен.

„Хирургията сама по себе си е архаична методика за лечението на тези заболявания, защото тя може да действа локално“, каза професорът. Операцията премахва само видимия тумор и някои видими метастази, а с раковите клетки, които се движат в кръвта, може да се справи само лекарство в кръвоносното русло.

За рака на гърдата, колоректалния и белодробния карцином вече има много молекули, които атакуват избирателно туморните клетки, посочи той. Според него много открития напоследък дават надежда, че скоро карциномите ще се лекуват с медикаменти, а не хирургично.

Проучванията във Франция са в начален към среден етап, но категорично дават надежда, каза проф. Такоров. До стандартната практика според него има минимум 5–10 години.