Преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас трябва да намалее с 25% до 2032 г., предвижда проектът на Национален план за сърдечно-съдово здраве. Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) го представи на 11 ноември.

Планът цели високото кръвно да се следи и извън болницата, а хората да правят изследвания за холестерол и кръвна захар веднъж годишно. Поне 75% от хората между 25 и 64 години и поне 90% от тези над 65 трябва всяка година да мерят кръвното си при медицински специалист. За холестерола и захарта, с консултация след резултата, целта е поне 65% от хората между 25 и 64 години и поне 80% от тези над 65.

От сърдечно-съдови болести у нас умират 166 души на ден. През 2022 г. смъртността е била 847 на 100 000 жени и 1285 на 100 000 мъже. Проектът описва безпрецедентна демографска и здравна криза, а по преждевременна смъртност от тези болести страната е начело в ЕС. Ако се съберат икономическите и социалните разходи, заболяванията струват 1,98 млрд. евро годишно.

ДКБ работи по плана почти 7 години, а председателят му проф. Иван Груев го нарече национална кауза. Според него интервенционалните кардиолози лекуват успешно инфарктите, но те са около 25 000 годишно и броят им не намалява, а това е знак за липса на превенция.

„В България се справяме отлично с лечението, но при превенцията сме длъжници на съгражданите си“, каза проф. Груев. Той определи сегашния модел като реактивен, насочен към болнично лечение на остри и усложнени състояния. Според него моделът не отговаря на съвременното здравеопазване, икономически е неустойчив и социално разрушителен.

Като първична превенция, тоест предпазване преди болестта, проф. Груев предлага забрана на всички изделия за пушене на закрито и на открито, забрана на рекламата им и по-високи акцизи. Ежедневно пушат 29% от хората, или всеки трети. На човек се падат 11,1 литра чист спирт годишно, с 6% над нивото от предходното десетилетие. Над 60% не ядат всеки ден плодове и зеленчуци, а солта е над 8 грама дневно, двойно над максимума на СЗО. Заседнал начин на живот водят 37%, при ръст от 29%.

Мръсният въздух и климатичните промени са посочени в проекта за първи път като пряка заплаха за сърцето и съдовете. Концентрацията на фини прахови частици (PM2.5), на която са изложени хората у нас, е средно 17 µg/m³ срещу 11 µg/m³ в ЕС. През 2023 г. 66% от населението е било изложено на екстремни жеги, над 35°C. Заради тях новите случаи на хипертония сред възрастните са се увеличили с 9,7%.

Предстои да започне нова функция в „Е-здраве“, одобрена от Министерството на здравеопазването. Всеки ще може сам да изчислява и следи сърдечно-съдовия си риск, а личните лекари ще виждат кои пациенти са с висок риск. Изчислението е по калкулаторите SCORE-2 и SCORE-2-OP, валидирани от Европейското кардиологично дружество. ДКБ ги е предоставило на Националната здравна информационна система за прецизна адаптация.

Европейската комисия насърчава всяка страна членка да има свой кардиоплан според нуждите на населението, като обменя добри практики и следи резултатите. България не е сама в борбата с този проблем, каза председателят на Европейското кардиологично дружество проф. Сесилия Линде.

Като пример Боряна Перван, изпълнителен директор на Световната сърдечна федерация, посочи жена в началото на 50-те с нелекувано високо кръвно, която след няколко години ще получи сърдечно-съдов инцидент. „Ако хипертонията се открие навреме и се лекува, пациентката спре пушенето и намали солта и захарните напитки, инфарктът няма да бъде заплаха“, каза тя. Според Перван най-важното е националните кардиопланове да имат политическа подкрепа.