Ако перспективите не се подобрят съществено, на декемврийското заседание от Европейската централна банка могат да се наложат допълнителни действия срещу инфлацията. Така управителят на централната банка на Словения и член на Управителния съвет на ЕЦБ Примож Доленц каза пред БТА.

Банката няма предварителен ангажимент за конкретно решение, уточни той. Интервюто е по повод форум на официалните парични и финансови институции, който се провежда днес в Резиденция „Бояна“ в София.

На заседанието на 29 октомври ЕЦБ не промени трите основни лихви: 2,50% по депозитното улеснение, 2,65% по основните операции по рефинансиране и 2,90% по пределното кредитно улеснение. На него банката предупреди, че растящите цени на енергията увеличават риска от по-висока инфлация и по-слаб растеж.

Според Доленц основната цел на ЕЦБ остава ценовата стабилност, тоест инфлация от 2% в средносрочен план. Септемврийските прогнози на банката показват, че инфлацията ще остане трайно висока. Нерешените геополитически конфликти пазят риска цените да тръгнат нагоре.

Основният страх на Доленц е по-скъпата енергия постепенно да се прехвърли в цените на храните, после в другите стоки и услуги и накрая в заплатите.

Друг източник на натиск са самите заплати. Ако те и разходите за труд на единица продукция, тоест колко струва трудът за всяка произведена стока, растат бързо, това може да засили натиска върху цените отвътре.

Инфлацията могат да ограничат по-слабото потребление, по-малките инвестиции и по-рядкото теглене на кредити, смята Доленц. Според него хората и фирмите трябва да очакват цени, които съответстват на целта за ценова стабилност.

Решенията ще зависят от постъпващите данни и ще се вземат отделно на всяко заседание, каза управителят. Няма готов отговор на енергиен шок, който да важи за всички случаи: реакцията на ЕЦБ зависи от силата и продължителността на шока и от това как той се отразява на цените и на икономиката.

Първите месеци на България в еврозоната са обнадеждаващи, каза Доленц. Страната използва еврото от 1 януари 2026 г.

Смяната на валутата естествено тревожи хората и бизнеса, призна той. Данните засега сочат гладък преход, подобен на този при предишните разширявания на еврозоната.

Доленц цитира анализ на експерти на ЕЦБ от пролетта, в който има три извода за България. Първият е, че еврото е дало ограничен и до голяма степен еднократен ефект върху потребителските цени. Част от тези корекции са станали още преди въвеждането му.

Според втория извод самата смяна на валутата като цяло не е повлияла на усещането на хората за инфлацията и на очакванията им за поскъпване. Третият е, че подкрепата за еврото в България е над 50%, защото първоначалните страхове от поскъпване отслабват. Тези тенденции съвпадат с опита на страните, влезли по-рано в еврозоната, посочи Доленц.

Ползите идват постепенно, каза той. Сред тях са по-дълбокото участие в единния пазар, по-ниските транзакционни разходи, краят на валутния риск, по-прозрачните цени и по-голямото доверие на инвеститорите.

„Приемането на еврото не трябва да се разглежда като край на един процес, а като начало на нов етап на икономическа интеграция“, каза Доленц.

Като пример той даде Словения, която като малка и отворена икономика е спечелила много от членството в голям и стабилен паричен съюз. Според него България е в добра позиция да постигне същото.

Вторият урок от Словения е, че ясното обяснение към хората е от решаващо значение, защото опасенията около еврото често не се оправдават напълно. За да се запази доверието, са нужни прозрачна информация, ефективна защита на потребителите и тясно сътрудничество между институциите, бизнеса и потребителските организации. Ръстът на подкрепата за еврото в България показва, че процесът е добре напреднал, смята управителят.

Доленц не посочи фаворит за следващ член на еврозоната след България. По думите му следващото разширяване зависи повече от политическата воля и обществената подкрепа, отколкото от покриването на техническите критерии за конвергенция.

Разширяването е сложен въпрос с много измерения, а в крайна сметка решението е политическо и суверенно и се ръководи от критериите от Маастрихт и от правната и институционалната рамка, каза той. В няколко страни от ЕС без еврото сега няма достатъчна обществена подкрепа. Това може да се промени, особено при голяма криза.

За успешно присъединяване остават задължителни три условия: устойчиво покриване на икономическите критерии, структурни реформи и готовност на институциите.

Предвидените офлайн плащания са замислени с висока поверителност, при която информацията остава само между платеца и получателя, обясни Доленц. При онлайн плащанията защитата на личните данни трябва да се съчетае с изискванията срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Изкуственият интелект дава големи възможности за по-висока производителност и по-добри банкови услуги, но носи и нови оперативни и системни рискове. Най-голямото предизвикателство пред регулаторите е да овладеят рисковете от широкото и взаимосвързано използване на изкуствен интелект, преди те да застрашат стабилността на финансовата система, според Доленц.