Преговорите за следващия бюджет на ЕС може да се проточат до декември 2027 г., ако Франция и Германия не се споразумеят до края на годината, предупреди вицепремиерът Атанас Пеканов. В такъв случай ще закъснее и стартът на бюджета, предвиден за средата на 2028 г., а с него и инвестициите в конкурентоспособност.

Пеканов говори на Софийския форум на ОМФИФ в Резиденция „Бояна“, в отговор на въпрос от дискусия за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

България подкрепя Европейски фонд за конкурентоспособност, каза той, но държи парите за сближаване да се запазят. Страната е в групата „Приятели на сближаването“ с още 16 държави. Те искат в бюджета да има пари за обществени и образователни обекти, за развитие на регионите и за транспортни връзки.

Според Пеканов решението трябва да пази баланс между двете цели. Парите от ЕС трябва да отиват при най-добрите идеи, компании и научни организации, та Европа да има големи корпорации с място на световния пазар. В други големи икономики водещите фирми получават държавни субсидии, данъчни схеми и други форми на подкрепа, а според вицепремиера Европа също трябва да насърчава такива предприятия.

Рискът е инвестициите да се съберат в държавите и регионите, които вече имат водещи научни центрове, университети и технологични фирми, обясни вицепремиерът. Ако развитото ядро и по-слабата периферия се раздалечат прекалено, ЕС ще има тежки икономически и политически проблеми, предупреди той.

Концентрацията на икономика и наука в малко центрове има и демографски последици. Пеканов иска младите и талантливите хора да се връщат и да се реализират в родните си страни.

„Трябва да действаме бързо, защото в противен случай останалите няма да ни чакат“, заяви той. Изкуственият интелект и роботиката променят света твърде бързо и Европа не може да отлага инвестиции. През последните години тя е изостанала по конкурентоспособност и производителност и трябва да навакса.

Вицепремиерът се позова на предупрежденията на Марио Драги и Енрико Лета, че Европа губи позиции спрямо другите големи икономики. Преди 20–25 години тя водеше в някои технологични отрасли, а сега губи пазарен дял. Американският икономист Пол Кругман е по-умерен в оценката си. Според него разликата не е голяма, а жизненият стандарт в Европа остава сравнително висок. Пеканов каза, че споделя по-песимистичния поглед и го смята за по-реалистичен.

Същото изоставане вижда и при изкуствения интелект. През 90-те години САЩ спечелиха повече от революцията в информационните и комуникационните технологии, защото ги вградиха по-дълбоко в икономиката. Европа рискува да повтори тази грешка, смята Пеканов.

Проблемът не е дали хората започват да ползват новите технологии, а колко дълбоко те навлизат в икономиката. Все повече хора ползват ЧатДжиПиТи за ежедневни задачи, търсене и обобщаване, но това не променя из основи работата на фирмите и институциите, обясни вицепремиерът.

За промяна фирмите, институциите и правителствата трябва да сменят начина, по който работят и се управляват. Това изисква трудни управленски, политически и институционални решения. Пеканов е уверен, че ефектът на изкуствения интелект върху производителността рано или късно ще се види в макроикономическите данни.

България има компании и научни организации, които могат да се конкурират в технологичните области, приоритетни за ЕС, посочи той. Сателитната компания „ЕндуроСат“ е „еднорог“, расте бързо през последните 5 години и предлага конкурентни цени. Тя получи европейско финансиране от фонда „СТЕП Скейл-ъп“, като се пребори с германски, финландски и други компании.

Другият пример е „ИНСАЙТ“, Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии. Той е партньорство на Софийския университет с Федералната политехническа школа в Лозана и Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих и е сред първите десет в Европа по публикации в компютърните науки.

„ИНСАЙТ“ получи грант от 2,5 млн. евро от Европейския научноизследователски съвет. Преди това други български научни организации в инженерната област са се опитвали около 170 пъти да спечелят такъв грант, без успех.

Институтът привлича водещи преподаватели от САЩ, Израел, Швейцария и Великобритания, които напускат позициите си в други университети. Работата му не спря през 6-те години политическа криза: поредните правителства му даваха допълнително финансиране, а Софийският университет го подкрепи значително. България трябва по-активно да показва такива успешни примери и да създава партньорства с други европейски държави, смята Пеканов.

В енергетиката вицепремиерът продължава да подкрепя Европейския зелен пакт и инвестициите във възобновяема енергия. Възобновяемите мощности и батериите, които България въведе от лятото на 2026 г. с пари по Плана за възстановяване и устойчивост, са помогнали на енергийната система да е по-стабилна. Пеканов се надява батериите да свалят цените, но засега не вижда такъв ефект.

Европейската енергетика е в тежки затруднения, смята той. Енергията в Европа е два пъти по-скъпа, отколкото в САЩ, а в някои случаи и три пъти. Природният газ на европейските пазари е 11 пъти по-скъп. Индустрията усеща силен натиск от тези разлики.

Затова Пеканов предлага да се преразгледа европейската схема за търговия с емисии. Според него тя е средство за зеления преход и за включването на възобновяемата енергия в системата, но сега допринася за проблемите с конкурентоспособността. Целите ѝ за следващите години трябва да се преосмислят, заедно със сроковете за някои части, сред които е резервът за стабилност на пазара.

Вицепремиерът иска да се промени и начинът, по който се образува цената на тока. Сега тя често се определя от последния ресурс, нужен на пазара, и нерядко това е газът. Така ресурс, чиято цена зависи от геополитиката и от решения извън Европа, определя цената на цялата електроенергия. В някои периоди цената зависи от въглищата, а те поскъпват заради разходите по схемата за емисии.

Възобновяемата енергия определя пазарната цена само за сравнително кратки периоди, затова ефектът ѝ върху сметките на крайните потребители още е ограничен, каза Пеканов.