Брюксел дава на България два месеца за DSA: правата важат, но ги пази само КРС

На 1 октомври Европейската комисия изпрати на България допълнително официално уведомително писмо заради Акта за цифровите услуги (DSA) и даде два месеца за отговор. Комисията има две претенции: страната не е определила и овластила Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и Съвета за електронни медии (СЕМ) като органи по регламента, а правилата за наказанията „не винаги спазват максималните прагове“ и не гарантират, че всички глоби са „ефективни, пропорционални и възпиращи“, тоест достатъчно високи, за да спират нарушителите. Самите права, които DSA дава на хората, важат пряко за платформите и в България. Въпросът е кой ги защитава, когато платформата не ги спазва.

DSA е европейски регламент, който от 17 февруари 2024 г. се прилага за всички посреднически услуги, от социалните мрежи и онлайн магазините до хостинг компаниите. Той не казва на платформите какво да махат, а как да се държат с потребителите си.

Бутон за сигнал, обяснение и обжалване

Най-видимото за обикновения човек е бутонът за сигнал. Всяка платформа трябва да предлага лесен начин да се докладва незаконно съдържание, стока или услуга направо в приложението. Сигналът трябва да се обработи навреме, а за решението платформата уведомява и този, който е подал сигнала, и автора на публикацията. Пример: ако някой продава фалшиви лекарства в група във Facebook или публикува откраднати лични снимки, човекът, който го забележи, натиска бутона и платформата е длъжна да отговори.

Второто право е обяснението. Ако платформата изтрие пост, скрие видео или спре профил, тя трябва да каже защо, с така нареченото изложение на мотивите. Третото е обжалването. Потребителят първо подава жалба през самата платформа, безплатно и с преглед от квалифицирани служители, а ако не е доволен, може да се обърне към орган за извънсъдебно решаване на спорове, който е по-бърз и по-евтин от съда. Платформата не може да остави жалбата без отговор.

DSA забранява и манипулативните интерфейси, познати като тъмни модели: агресивни изскачащи прозорци, объркващи бутони за съгласие, дизайн, който „заблуждава, манипулира или по друг начин изкривява“ решението на потребителя. Забранени са рекламите, насочени по чувствителни данни като сексуална ориентация, религия или етнос, а реклама, насочена към деца, изобщо не може да има. При най-големите платформи, с над 45 милиона потребители в ЕС месечно, човек може да избере лента без персонализация, подредена по хронология, а не по алгоритъм.

За нарушения регламентът предвижда глоби до 6% от световния годишен оборот на компанията, периодични санкции до 5% от среднодневния оборот и до 1% за подадена невярна информация. Най-големите платформи ги надзирава пряко Комисията, а всички останали, от местна видеоплатформа до български онлайн магазин, са работа на национален координатор за цифровите услуги във всяка държава. Този координатор е адресът, на който потребителят се оплаква, ако платформата не му отговори.

КРС с правомощия, СЕМ и КЗЛД без

Държавите трябваше да имат такъв координатор с реални правомощия до 17 февруари 2024 г.. България определи Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с решения на Министерския съвет от февруари 2023 г. и юни 2024 г., но без промени в закона регулаторът „не е разполагал с изрични правни основания“ да проверява и наказва, както признават от самата КРС. На 16 декември 2024 г. Комисията прати първото официално уведомително писмо, а на 7 май 2025 г. и мотивирано становище. Същия ден Чехия, Испания, Кипър, Полша и Португалия бяха изпратени в Съда на ЕС за същия пропуск.

Промените в Закона за електронните съобщения излязоха в „Държавен вестник“, брой 99 от 21 ноември 2025 г. По тях КРС е координатор и надзирава всички посреднически услуги без видеоплатформите, СЕМ контролира платформите за споделяне на видеоклипове, а КЗЛД участва чрез съвместни инструкции. На 26 август 2026 г. председателите на трите регулатора, Иван Димитров (КРС), Габриела Наплатанова (СЕМ) и Борислав Божинов (КЗЛД), подписаха такава инструкция за обмен на информация и общи действия. Божинов тогава настоя, че за разследвания срещу големите цифрови компании са нужни и достатъчно пари от държавата.

Според Комисията това решава само една трета от задачата. КРС вече има правомощия, а СЕМ и КЗЛД са записани в закона, но не са овластени като компетентни органи по смисъла на регламента. Това означава, че КРС може да прави проверки, да сертифицира органи за извънсъдебно решаване на спорове и да дава статут на доверени податели на сигнали, но жалба срещу видеоплатформа като Vbox7, за която отговаря СЕМ, или срещу платформа за това как обработва лични данни няма пълноценен адресат. При глобите Комисията вижда друг проблем: българският закон разграничава физически и юридически лица по начин, който в DSA не съществува, и не навсякъде спазва европейските тавани.

Източник: Европейска комисия, БТА, СЕМ

През 2025 г. КРС е получила 30 жалби по DSA и не е открила нито едно официално разследване, а СЕМ и КЗЛД не са разгледали нито една. От КРС очакват най-честите сигнали да са за нелоялни търговски практики, незаконно или вредно съдържание и непрозрачна онлайн реклама. Регулаторът уточнява, че нито КРС, нито Комисията решават дали даден пост да бъде свален, това прави само платформата, а надзорът проверява дали е спазила правилата.

Срокът до декември

Двата месеца изтичат около 1 декември 2026 г.. Ако отговорът на София не удовлетвори Брюксел, следва допълнително мотивирано становище, а след него Комисията може да отнесе случая до Съда на ЕС. В същия пакет от 1 октомври Комисията прати България в Съда по две други дела, за правилата на пазара на електроенергия и за наетите превозни средства, и откри нови стъпки по още четири, сред които потребителските кредити и отпадъците от електроуреди.