Националната система за киберсигурност ще бъде разширена с още ведомства, от които зависи работата на държавата. Засега тя наблюдава 27 администрации, а с решение на Министерския съвет обхватът е определен на 49, обясни в телевизионно интервю националният координатор по киберсигурност Велизар Върбанов, директор на дирекция „Киберсигурност и защита“ в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ).

В сряда министърът Иван Василев съобщи на брифинг в Министерския съвет, че държавата е прекъснала най-дългата известна кибершпионска операция срещу българската администрация. Първите следи от злонамерена дейност са от 2021 г., а атаките са траели пет години. Неправомерно изтеглените държавни документи са най-малко 130 гигабайта, или над 62 милиона страници.

На 18 ноември Василев обясни на брифинг, че техническото разследване потвърди дългогодишната активност, за която властите съобщиха още през август.

Василев разпореди проверка, а по резултатите от нея сезира прокуратурата за действия и бездействия на държавните органи през тези пет години. Според министъра засега няма доказателства да са засегнати лични данни на български граждани.

Според Върбанов това е най-голямата кибератака в България досега. Открита е от системата, която още се изгражда в МИДТ. Пробивите са станали назад във времето и са останали невидими, обясни координаторът, защото целта на такива хакерски групи е да стоят скрити възможно най-дълго, да си осигурят достъп без разрешение и да събират информация.

За извършителите има само предположения, направени по технически анализ. Кой стои зад атаката и кои мрежи са компрометирани са важни въпроси, смята Върбанов, но най-съществено е как реагира държавата, какво е направила и какво ще прави, за да не се повтори подобно нещо.

Първата цел, по думите на координатора, е била хакерските групи да бъдат отрязани и връзката им да бъде спряна, тъй като години наред от мрежите е изтичала информация. След това е трябвало да бъде премахнат зловредният софтуер, който, ако остане в заразените ведомства, може да възстанови връзката.

Групите не са търсели пари: не са криптирали данни, не са ги продавали в тъмната мрежа и не са искали откуп. Според Върбанов целта им е била информация за това как работи държавата, която да анализират, а не личните данни на граждани.

Компрометирането на държавна инфраструктура се разглежда на стратегическо, оперативно и техническо ниво. Стратегическият проблем е, че държавата никога не е имала общ модел и всяко ведомство се е справяло само, като е търсело пари за софтуер, техника и хора.

Вече е ясно, че силно раздробеният модел не работи, защото всяко ведомство вижда само себе си, смята Върбанов. България е малка страна, в която специалистите по киберсигурност са нужни и на частния, и на държавния сектор, а нито едно ведомство не може само да осигури цялостна защита. Затова се изгражда обща система, която да пази най-съществените за националната сигурност обекти и да гарантира, че те ще продължат да работят. Когато наблюдението е общо, се вижда мащабът на инцидента, признаците за атаката могат да бъдат предадени на съседните ведомства и там тя да бъде предотвратена – така държавата минава от реакция към превенция.

По информация на БТА.