Мръсните дни в българската народна традиция: обичаи, вярвания и демони

Народното поверие гласи, че „през мръсните дни земята е на решето, небето е отворено и раят и адът са слети в едно.”

В различните райони на България, Мръсните дни – периодът от Коледа до Богоявление, са наричани Некръстени или Глухи дни (Западна България), Поганото, Погани дни и Каракончови дни (Тракия) и др. Тъй като са свързани с нечистия, следродилен период на Света Богородица. В цялата българска етническа територия, този отрязък от време се смята за особено опасен и вредоносен.

Той продължава до кръщаването на Младенеца или до ритуалното кръщаване на водата на Йордановден (6 януари). Тогава настъпва новият годишен календарен цикъл.

Думата “поганец”, откъдето идва названието на периода( погани дни), се превежда като „езичник“, „нечестивец“, „безбожник“. „Поганец“ е и диалекта форма на „плъх“.)

През мръсните дни се осъществява преходът от старата към новата астрономична година, от смъртта към раждането на новото слънчево божество или на младия християнски Бог.

Но преди да се случи това, на Земята между хората идват зли демонични същества, които носят болести и покруса.

Най-разпространена е представата за появата на каракончото. Но заедно с него бродят още вампири, върколаци, таласъми и самодиви.

За да се предпазят от тях, хората носят в дрехите си скилидка чесън, по вратите и прозорците на къщите си поставят клонки от черен глог, а по портите рисуват кръстове от катран. Защото, според народното вярване, демоните се страхуват от миризмата на чесъна и катрана, и се боят от бодлите на глога. Черният цвят пък има апотропейна (предпазваща) сила. Плашат се и от светлината, огъня, молитвата, иконата и светената вода.

През тези дни никой човек не замръква по улиците, вратите се залостват здраво, свещите се оставят да горят.

Ето защо именно през Мръсните дни тръгват дружините на маскираните ергени и на мъжете, наричани сурвакари, бабугери, джамали, русалии.

Русалиите (мъже до 40-годишна възраст) имат основна задача да лекуват тежко заболелите. Около болния русалиите се нареждат в кръг и изпълняват специален танц, в който основно действащо лице е балтаджията – водачът на русалийската дружина. Ако две русалийски чети се срещнат, между тях започва люта битка. За тези битки свидетелстват множество местности из България, носещи названието Русалийски гробища (Р. Попов).

А обичаят Сурваки на Нова година (1 януари), също изпълняван от момчета, се състои в удрянето на близките със сурвакница – сурова, изпълнена с жизнени сокове дрянова пръчка, украсена с цветни вълнени конци, пуканки и пара за здраве. Тук червеният цвят в украсата действа апотропейно. (Обредът на сурвакането всъщност заменя отпадналите от обичайната практика обхождания на коледарите.)

Дрянова сурвакница или сурвачка се прави чрез усукване на клонките в полукръг и украсяване с разноцветни конци, прежда или вълна, пуканки, сини сливи, чушки и ябълки.

При сурвакането словестната магия (благославянето, основаващо се на древната вяра в силата на словото) е придружена от магията на действието (докосването с дряна).

Но дори след сурвакането, до Богоявление остават още 6 дни…